Ама че сме готини, по дяволите!!!!

Започвам с тази снимка за да ви даде някаква по-ясна представа какво аджеба представлява да организираш едно събитие. Изисква се, поне по моите наблюдения, доста голямо количество всякакъв алкохол: водка, ром, бира, ъъъъъм… всичкo смесено с кола и сок и всякакви комбинации между горе изброените, плюс нещо, което евентуално съм пропуснала през няколко часовия си престой в стаичката с голям, четлив, красив надпис “STAFF” на вратата, където на влизане се спъваш в изобразеното на снимката.
По някое време започват да ти се шматкат някакви странни типове из стаята, да ти се събличат и да дрънкат глупости докато не те заболи главата от смях.

Като казвам главоболие го имам предвид съвсем сериозно. Такава мигрена ме тресна, че по едно време имах чувството че дясното ми око ще хвръкне и ще се пльосне върху някой изскочил пирон от пода на сцената. Ноооо както и да е.
Ако изключим, че аз като пристигнах момчетата вече бяха тотално изпушили, изключили, изтрещели, из… нещо си беше веселба.
По едно време реших да се изявявам като фотограф, тъй като много ми хареса концепцията на една раница…

а тази е крайно натуралистична…

И Бубулинка, на която и личи че вече я е заболяло главата

Що се отнася до водката… Ами с нея имахме известни премеждия, тъй като категорично отказваше да се отвори…

Е, това честно казано не помогна особено много, но от някъде се пръкна едно джобно ножче, та проблема беше решен, а опита паметен

ДРАМАТА
(подяволите, започвам да си пиша блога в Монитор стайл)

Цялото събитие започна с може би малко повече от час и половина закъснение, заради гостуващия ъъъ рапър предполагам се казва (хич не ги чаткам тея неща ей…), който, тъпака, си изпуснал полета и кацна в София чак в 10 часа вечерта, като общо взето по план тогава трябваше да излезе да … ми пее да го наречем… В место това, той обявил, че иска да си забнесе огромния черен задник до хотела, където взел да мрънка колко е гаден (което си е факт, в смисъл.. хотел Хемус блях…) та чак звъннал на Методмен да го пита той в кой хотел е бил по време на престоя си тук. Както и да е де, довлече се черното копеле и почна да мрънка къде са му наркотиците и жените, ама айде тая част ще я пропусна. В крайна сметка Джа… рум… рул ъъъ какъв беше там.. Джеру бе… излезе да си … изпълнява там. Само дето това докато стане, хората от зала Унивесиада взеха да се ядосват и почнаха да си разглобяват сцената. За отрицателно време бекстейджа вече си беше част от гледката, ама то нямаше и какво да се гледа, тъй като ние всички се бяхме скрили в онази стаичка с надпис “STAFF” и се бяхме отдали кой на кръстословици, кой на дрямка, кой да изпълнява ролята на възглавница за тези които дремеха и така… Докато в един момент не стана подозрително тихо и се оказа, че на Джру са му дръпнали шалтера. Аз лично бях облекчена от този факт, макар да не беше много редно.
Тъпото беше, че го направиха преди черньото (моля, не приемайте тези неща за расистки изяви, просто тоя много ми лазеше по нервите през цялото време) да обяви победителите в състезанието. Адски тъпа работа.
Но имаме и

ДОБРА НОВИНА

На този брейкдаун беше честван 10тия рожден ден на Electric force, за което аз ги поздравявам най-чисто сърдечно и им пожелавам всичко най-хубаво. Те са си чиста истерия от както са се събрали. Между другото се представиха прекрасно както обикновено. Цъкни тук

Дори и в понеделник, което по принцип си е тегава работа, нооооо нали в неделя релаксирах, така че вчера си бях заредена с енергия на ново.
Играта, която между другото се казва Генерал, ми е напълно непонятна. Някакви зарове, някакви работи, нищо не разбрах. За сметка на това обрах голяма част от на Жоро подаръците, нали супер много обичам рекламни материали, та се обзаведох с 2 ключодържателя, джунджурийка за телефон, която свети като ти звънят и зарове… и два балона, които обаче забравих в Брилянтин да ми се не види, каква съм звезда.
Като цяло си изкарахме много хубаво, нагледахме се на хубави танцьорки и се наслушахме на глупостите на Катето Евро. Аз не знам как можеш да се изцепиш  “ебало си е пичката лелина” в микрофона. Въпреки че изглежда много добре след реконструкциите в “Пълна промяна”, за съжаление маниера на държание хич не и се е променил и си остава същата… ами избиваща на простотия. А и беше джапнала прилично още в 8 часа… Както и всички останали де. То да не е лесно да седнеш да пиеш от 6 часа?
Хвърляха си заровете хората и се забавляваха, а аз си прелитах на ляво надясно и им се радвах. И докато си прехвърчам попаднах на един познат от годините, когато се зарибявах по Геймър Уъркшоп и всички бяхме едно голямо, щастливо, наливащо се с бира семейство. Оказа се, че фирмата, в която работи е организатор на събитието и въпреки че в началото беше решил да не пие, накрая и той все да джапа в морето от уиски. Което ме подсеща да се оплача, че и аз пих уиски и ми беше гадно. Не мога да разбера как го пият това…
Такам… други интересни хора там…

Жоро Неделчев.. РАЗБИРА СЕ

Енджи и Кристина естествено

Дъ ДЕНСЪРС!

А е тая мънечката, направо ни обра точките! Вие такова дупе пипали ли сте някога?

Жоро, разбира се не се стърпя да не налази, все пак, най-хубавите жени, винаги са около него

Вече познатото ви момче с балоните

И момичето с балоните, разбира се

Други интересни личности, които си заслужават да бъдат показани

ИИИИИИИИ Снимката, която ми осмисли живота и съм супер супер супер щастлива! Уаааааа! Да, знам, избива ме на фенщина, но аз съм наистина съм си абсолютна фенка

Ох, че ми е кеф ако знаете….

Както и да е, после продължихме в Брилянтин, естествено
(аз се преоблякох, щото с Енджи отидохме да оставим колата :)) )

В случай, че се чудите - да, нищо не виждам от тоя бритон

Ощеснимки на фотоапарата на Жоро, поста евентуално ще бъде ъпдейтнат

нес клуб “екстремен идиотизъм” взе генерално решение и се изсипа в Перник. Не че тук си нямаме Славия и Зимния, ама решихме, че ще е по-добре да ходим чуждия лед да драскаме. И трябва да ви кажа, че много добре ни дойде тази разходка. Ако не друго, то поне имаше малко раздвижване. А за мен определено имаше и друго, тъй като си се чувствах направо професионалист сред храбрите перничани, който падаха като талпи при най-лекия порив на вятъра. Но пък се забавляваха искрено и си беше кеф да ги гледа човек.
Само имам малка забележка, че леда беше искрено гаден! Ама мноооооооого гаден! Трябва да се направи нещо по въпроса.
So let the journey begin.
Пътувахме аз, Енджи, Бахата и Жоро Секса (прякори да искаш). С едно мъничко закъсненийце от моя страна, все пак тръгнахме (продължавам да твърдя, че не съм виновна).

А това е какво се вижда през стъклото на една мита преди няма и седмица кола….

И така… Пристигнахме в Перник (казвам го все едно е адски далече и сме пътували 3 дена ахахахах)

Събрахме се и взехме да затягаме връзките

И нахлухме….

(Естествено първия изтърсил се беше Баханов, но го направи с такъв финес, грация и предимно грандиозност, че стигаше за всички ни взети заедно)

И моментално си направихме “нашия ъгъл”

И аплодисменти за момчето, което влезе на леда с протектори на остриетата!

Мисля, че там ще ни запомнят с начина ни на каране

За повече информация тук….

Една обща снимка

И една на мен и Енджи, че много ми харесва как съм се усмихнала
(това между другото ми е новата прическа, ама от нея нищо не се вижда, щото косата ми се е раздухала на всички страни, иначе имам много симпатичен бритон, да знаете!)

И естествено завършихме в О’Шипка, където ни облада черния демон на Великия мързел…

Снощи всички дружно бяхме поканени да си кажем довиждане с Петьо Блъсков. Честно казано съобщенията разлепени от редакцията оставяха впечатление, че е умрял едва ли не, толкова гробовно звучаха. Като отидох там си дадох сметка, че същност напускането му от прес - групата е едно ужасно нещо. Петьо Блъсков е човек за възхищение, от онези заслужават да им се кланяш до земята, че чак да си обършеш обувките с върха на носа. И от чисто егоистична гледна точка аз сдухах адски много, защото (поне за сега) няма да имам възможността да работя с този човек, който буди в мен такива възторжени чувства. Не мога да ви опиша колко дълбоко съм трогната и ииии… *тук поставете някоя подходяща дума*
Но макар и повода да не беше от най-приятните той беше в добро настроение. Както винаги разказваше много весели истории(а вие за поета ватман знаете ли?), държеше се адски непринудено и пълнеше чаша след чаша. Настроението му не падна до последно и ни придружи в масовото посещение на клуб Джим Бийм в студентски град.
След като приключих с гробовното встъпление да ви разкажа малко за купона, който прес групата на Монитор, Телеграф и Политика могат най-добре.
Ако изключим причината поради, която се бяхме събрали партито както винаги беше за чудо и приказ, алкохол се лее, танцува се туист (беше си направо опасно по едно време) и хората като цяло бяха в добро настроение. За мой най-голям кеф се започна с моята любима Силвия (с която праснахме много дълъг разговор на тема гланц за устни, Боже ако знаете само колко обичам да си кудкудякам за женски работи!, особено с хора, които разбират) и нейната така нашумяла приятелка Калина, която може да видите на корицата на новия Плейбой.

Снимка под мотото “две корици на плейбой и по средата една бъдеща” (едва ли, но все пак….)

После те си тръгнаха, но пък дойде Тодор

А аз между другото намерих онова момче, с което се запознах на една бензиностанция. Ахахахах това е много весела история. Трябва да се отърва от ужасния си навик да подслушвам околните. Та както и да е, пича имаше проблем с банкомата и говореше с девойката от банката и каза, че картата му е от вестник Телеграф и аз не можах да не се похваля, че скоро ще ставаме колеги Та така, намерихме се с въпросния пич, той се оказа комшия, все тая. Край на краткото лирическо отклонение, продължаваме напред.
Аз нали съм си нарцис и трябва да подчертая, че изглеждах много добре. Адски се харесвам с права коса.

Според Жоро приличам на елитна кавказка компаньонка, което в случай че не сте осъзнали е висша форма на ласкателство.
Също така тази вечер започна моята дългоочаквана кариера на модел. До колкото разбрах Въобще вечерта беше пълна с много непринудени комплименти.

А ето я и любимата ми снимка с Петьо. На фотоапарата на Жоро трябва да има още една, ама той не се е събудил още :)))))

Към 1:30 някъде решихме, че вече е дошло време да се местим и тъй като всички бяха в Джим Бийм и ние така, какво да го правиш…. До там се замъкнахме с един много симпатичен кайен, който май е на Блъсков, но при всички положения бях впечатлена. И умряхме от смях, както обикновено.

И както винаги около Жоро са най-хубавите жени.

Та така… пристигнахме в Джим Бийм, където отново се насладихме на прекрасната компания на Силвето и Кали

Дали не съм ги сънувала цяла нощ тея тричките, а?!

После раздавах танци…

…

И нататък историята мълчи….

Първа спирка. Партито на кейбъл тел - боулинга в студентски град

Втора спирка - Ялта (чакам още снимков материал)

Със специалното участие на Кристина и Филип…

Трета спирка - Ескейп (lets be honest - много ме е яд че не отидох по-рано )

Със специалното участие на Супермен, който го караше на минерални водички :D И няма да ви го покажа на снимка, че ще ми скубе косата после….

В събота излязохме цялата компания на дискотека. Не го бяхме правили от страаааашно много време и си изкарахме супер, въпреки че аз съм отвикнала да е такава ръганица покрай мен и ми трябваше доста време докато се освестя. В крайна сметка си намерих мястото де - покатерих се на едни стълбички към бара, където ако не друго поне ми беше малко по-широко. В този ред на мисли искам да споделя с вас, че се чувствах страхотно и по този повод изглеждах прекрасно. След адски шопинг, който направихме с мама и сестрите ми се ноконтих в новите си дънки, новите си ботушки и новата хипер готина блузка, с която мама ме изненада.

Доказвам, че изглеждах супер:

(Ники така си гледа лошо по принцип като е около мен :Р :Р :Р)

В тоя ред на мисли, за да додемонстрирам блузката каква е яка:

А причината да се съберем беше Ели и нейните американски приятели, които бяха пичове, ама не ги снимах щото не ми бяха интересни

А също и брат и, по познат като “Батко” (или поне аз така му викам). Не го бях виждала от супер много време и му се зарадвах супер много

и малко танци

Rise up!

И за финал разбира се сандвичи на красно село

…. и Емо заспал…

… ми причинаха много лоши неща вчера. За пръв път ми се случва да имам тооооолкова тежък махмурлук, честно. Но пък вечерта си беше образцова… Понеже нямам много дар слово ще давам направо на снимките, че нещо ми е тегаво още и креативността ми я няма….

тежко, тежкооооо….

Ах, тази снимка много си я харесвам

И тази същоооооо

И към нашата скромна компания се присъедини Светльо Хиподилски :))))) аз бях много очарована

И не само аз де…

да делим по равно между нас си…
И така, да честитим официално рождения ден и на Устата, който направи грандиозно парти по случая. Под “грандиозно” разбирайте, че имаше страааашно много хора. Ето, доказвам:

Устата сам по себе си беше в страхотно настроение, радваше се на всички, дрънкаше разни глупости и общо взето беше много щастлив и му завидях на сакото, защото ако не знаете съм луда на тема пайети. Е, аз лично не бих облякла точно такова нещо, но и имиджът ми не го задължава

Освен мерцедеса, който не снимах, защото ме домърза да изляза си подари един “медальон” както го нарече той, с незнам си колко кила злато, сребро и 15 милиона камънаци и дрън дрън дрън, ако ги бях запомнила тея неща нямаше да мога да запомня нищо друго от вечерта, защото мозъка ми щеше да изпуши

Та ей го и “медальона” (аз това не мога да го нарека медальон. Под медальон разбирам сърце на верижка, което се отваря и вътре си държиш нечия снимка, вие филми не сте ли гледали бе хора?!)

А момчето с балоните знаете ли го?

А момичето с балоните? :D

А после се запътихме към Брилянтин. Между другото попаднахме на много свеж таксиметров шофьор, който ни пусна фифти фифти, като чу за какво си говорим.

Тежко тежкоооо

А тук идва и моята теория относно произхода на грепфрута. В случай че не знаете грейпфрута е резултат от сношение между ягодата и портокала. Тази моя теория беше развита и потвърдена благодарение на тези шотове, които са от водка, ягодов ликьор и сок от портокал, а имат вкус баш на грейпфрут!
Така продължаваме напред.
Бубулинка ръси очарование

И за край диджея с най-невероятния подбор на музика, на който някога съм присъствала! Браво на младежа, много добре се постара за доброто настроение през цялата вечер

Тъй като пиша този пост вече за 3ти път и взех да се изнервям, то не ми се рестартра компа, то не спря интернета заради гръмотевиците, ще го карам съвсем лаконично, защото вече нямам сили, а и минаха цели 2 дни от Събитието (да се отбележи главното С)

Вечерта беше паметна! Е, на места паметта изневерява, но да не изпадаме в подробности. Важното е че си изкарахме много добре.
След шашардисването и паниката какво да облека и така нантък, към 9 без нещо тръгнахме. С Лексуса … Признавам, че съм впечатлена, макар навигатора да се изложи, но пак стигнахме…
Още с влизането в залата на хотел Макси искрено и силно пожелах земята тутакси да се разтвори и да ме погълне, колкото по дълбоко, толкова по-добре. Знаех си че трябваше да си облека черната рокля, ама не. Доста голяма част от насъбралите се бяха официални - кой с костюм, кой с коктейлна рокля, а аз? Фънки дънки! Направо щях да умра от срам!
Още не ми е минало, но както и да е, не мога да върна времето и все пак да си облека черната рокля… Следващия път обаче няма да се прецакам!
После дойде подкреплението. Или иначе казано Кристина и Силвия. Няколко чашки и вече се чуваше звънък женски смях. Общо взето - убийствено трио.

На моменти и квартет, разбира се

Искрено се надявам и на тях да им е харесала моята компания колкото аз се радвах на тяхната.

Макар че двете със Силвия бяхме на едни неприлично високи токчета, това по никакъв начин не ни спря да се хванем на хорото…

И не само разбира се. Раздавахме се от всякъде

После се преместихме в Бедрум. До сега не бях ходила там, но така и не можах да видя нищо, освен едни много нервни мацки, на чиято маса се намърдахме, след като те си тръгнаха, очевидно раздразнени.

Там се засякохме с най-сините очи и най-дългите крака, принадлежащи на Мадлен, с която май така и не се запознах, но сега… да не изпадаме в подробности …

И разбира се ние трите отново бяхме на лице

Партито продължи в Син Сити, разбира се

Първа спирка Синърс

Искам да ви се похваля че прецаках системата, защото там не можеш да се качваш на бара при нормални обстоятелства

Втора спирка - Хелп

И стига толкова вече, че и без това прекалено много информация ви изнесох за “лаконичен пост”.

Общо взето си изкарахме страхотно. Прибрахме рано на заранта ииии да се отбележи, че в поста няма споменати никакви футболисти! :D