Днес осъзнах една страшна истина за себе си - отвратителна съм! Да, факт е, аз съм ужасна. Въпреки че кво толкова? Само се поразвиках малко, обясних на един продавач че ще го застрелям, ако продължава да ми се прави на интересен и си тръгнах с гръм и трясък.

както и да е…

Осъзнах още едно нещо - не ми пука за хората. Дам… пука ми много повече за животинките.

Ей това приятелче дотърча при мен на спирката да ми се умилква, само дето за съжаление нямах нищо за ядене, нито можех да му взема., щото нямаше от къде. Стана ми ужасно ужасно ужасно мъчно да го гледам така
Бахти… искам да си взема всички нещастни кученца дето обикалят по улиците, но има прекалено голяма вероятност да стана като бабката от 5тя етаж… така че ще пропусна…

Както и да е де, после в рейса се качи някаква клошарка и тогава осъзнах че… хич не ме боли за хората, обаче ми е ужасно мъчно за кученцата

Приятно изкарване на всички довечера ииииииии весело посрещане на празника