Беше чуууууудничка година. Толкова много неща се промениха, че осъзнавам, че съм се превърнала в съвсем различен човек… за добро да се надяваме.

Като се замисля, само втората и половина ставаше, през първата бях някакво нещастно девойче с потъпкано самочувствие, което си донесе толко проблеми на главата само за едното тъпо гадже, че да се чудиш къде ми е бил акъла през тия близо 8 месеца докато съм била с него. И въпреки всичко той ми подари най-хубавия подарък за рожденния ден - скъсахме! Точно един ден преди да навърша 17. Като изключим, че се опита да ме убие, това беше най-хубавия ден в годината.

И тогава всичко започна да се подрежда. Тъкмо бях решила да си поживея на спокойствие, ама на! 6 дни по-късно се появи следващия принц в живота ми, с който съм си и до ден днешен вече почти 8 месеца. Не че се оплаквам от появата му, напротив много съм си щастлива, въпреки че и той врътна нещо последните месеци.

Оказа се че с майка ми и сестрите ми можем да бъдем страхотен квартет, пълен с бъзици, смях и някакви луди истории и постигнахме невиждани чудеса в отношенията си. Не за друго… майка ми много се промени откакто баща ми превъртя. Никога не съм предполагала, че ОНАЗИ жена, която не говореше за нищо друго с мен освен за учебния ми процес изведнъж (действително ви казвам изведнъж) се превърна в най-добрата ми приятелка, с която въртим по кафета, барове, от време на време вземем, че пиинем и почваме да ръсим простотии и да се хилим докато не хванем мускулна треска на корема, че дори доживях да ми каже “оффф недей да ходиш на училище, че ми е много скучно”. Мда, а на всичкото отгоре е и страхотен съветник относно дрехи и грим, търпелив слушател на пубертетските ми преживявания и няма човек на земята, който да ми помага повече, когато закъсам с гаджето (не за друго, просто го обожава, а и се страхува от знаително по-големия от мен тип, на когото съм хвърлила око)

И дойде ЛЯТОТО - чехлички, оскъдни потничета, къси полички, дискотеки и една невероятна любов!

5дневното ми море беше омагьосващо, бях всяка събота на дискотека, което преди нямаше как да ми се случи, появи ми се мания за високи токчета и къси поли, прослушах чалга (убийте ме) а бе въобще всичко си беше супер…. ама и то свърши.

дойде септември, почна даскалото … Не че сега не ходя всяка събота на дискотека, ама да не изпадаме в подробности. Имам повече неща на главата, а това разваля кефа. И така ми свърши годината. Да се надяваме доброто ми настроение ще се поддържа и през 2006та!