Знам, че се дължи на моята любима пред рожденденска депресия, ама сериозно ви казвам съдбата ми се подиграва!

При нормални обстоятелства последното нещо, в което вярвам е съдбата, защото смятам, че с това неудачниците се извиняват, че не могат едно нещо да направят като хората, НО не и в този период от годината.

10 дена преди рожденния ми ден просто не ме търсете, сериозно. Толкова на криво не ами направо в друга посока ми вървят нещата, че не е възможно аз да ги кривя от правия път.

Ставам на 18. ПЪЛНОЛЕТНА. Това породи в мен много мисли и от 2 месеца отчаяно се опитвам да си подредя приоритетите… ама не ми се отдава. Искам да свърша прекалено много неща на веднъж, а нямам нито физическата нито психическата възможност. Тежка работа.

За това реших да тегля една майна и да не го мисля чак толкова… Ми майната му!

И все пак съдбата ми се подиграва, а живота ме изправя пред ситуации в които нито имам нито знам какво да направя. Ама сега не ми се говори за тва. Тез дни може, ама не сега.