Днес, в час по литература се заговорихме за хората от провинцията, които идват да учат в София и за пенсионерите, които отиват да живеят по вилите и селата си… и двете с учителката стигнахме до извода че тея неща не са за нас. На нея мъжа и обожавал да ходят на вилата си и обикалял по горите без спирка. Моя приятел също много си обича вилата.
А мен тази мисъл ме побърква ако става въпрос за повече от 2 дни.
Обичам София, обичам задръстванията, забързаните хора по улиците, кривите физиономии, да гледам как всеки псува някого на ум, всеки е огрижен за нещо и си ходи по неговите си работи, разминаваш се с познати като само си кимвате, защото всеки си е тръгнал по неговата си работа и никой не те занимава с глупостите си. Прекрасен свят…. Свят за който живея. Аз съм създадена за да търча на ляво надясно и да се разправям с по 1500 неща на веднъж. Да обикалям по клубовете като пчеличка по няколко на вечер и да се виждам с много много хора и покрай мен винаги да има тълпа. Е това е живот. Социални контакти! Много! Ще съм най-щастливия човек, когато започнат да ми дават пари за да говоря и да тичам на всички посоки за да говоря с още хора! Ихааа…