Това сме аз и Ина. Тя е..беше..е.. Абе Ина ми е приятелка най-общо казано. На нея предимно дължа това, че в момента с мен може да се говори и имам динамичен, разнообразен, весел и активен социален живот. Историята е много дълга и драматична, за това ще я разкажа най-общо: Ходях с един кретен, който ме заряза по много кофти начин, за това скочих на друг, който пък беше пълен психар и 8 месеца го държа някаква бясна депресия и ме държеше у тях си… Та както и да е, когато въпросния психар се опита да ми наложи физически тормоз и аз се травмирах Ина ме хвана за ръката и ми показа какво е живот. Отслабнах с едно 6-7-8 кила и започнах да се изграждам като личност наново. Доста добре се справих благодарение на нея.
Тя обаче в момента е леко кхъм… как да кажа.. за пореден път непопаднала на подходящ… мърльо… Който бие всички изминали мърльовци, които някога е довличала.
След като мърльото беше накарал негова приятелка да ми се обади, за да ми поиска номера на една съученичка, за да я пита Ина на кой е вързала мартеничка на 1ви март (да се отбележи колко е важен този въпрос, то тва да вържеш мартеничка на повече от един човек си е равносилно на бесен секс с 5-6 типа, наблъскани с анаболи, включващ камшици и белезници), аз леко и се разсърдих, защото тя ми се звереше на среща когато аз бях на нейна страна, ама тя самата не играеше за себе си, а продължаваше да му се увисва на врата и да му се кълне във вечна любов. Тва е ебати унижението!
Тя и сега продължава, но вчера направихме някакво символично сдобряване по телефона, когато ме помоли да и проверя резултатите от предварителния в унсс. Както винаги и двете сме се издънили.
Както и да е, аз много си я обичам, ама тя има невероятните способности непрекъснато да ме разочарова. И ми става гадно… А още по-гадно ми е от това, че когато преди година някъде се скарахме поради причина подобна на горната не можем 2 думи да си разменим както беше преди… Миналата лятна ваканция всяка сутрин бяхме у тях или у нас на безкрайно кафе и дрънкане на глупости, изправяхме си косите с ютия и си живяхме в безгрижни простотии до 7 часа когато отивахме на кафе с всички останали.
Ама явно нещата определено не стават.. или по-точно остават, такива каквито ги искаме….