Всеки вторник и четвъртък аз съм подложена на домашен тормоз, не от кой да е, а от собствената ми баба. Проблемът естествено идва от там, че живеем в съвсем различно светове и времето което ни разделя.

Знам, че ми е баба, обичам си я, обаче в последните няколко месеца така зверски ми лази по нервите, че понякога ми иде да и натикам чист мръсни чорапи на топка в устата, само и само да млъкне. Нещото, което най-много мразя на света е някой да ми прави забележки за начина по който говоря или се държа.

Напоследък болната тема е за нарицателното “селянин”. Около 15 000 пъти се опитах да и обясня, че когато някой използва тази дума, няма предвид да обиди по някакъв начин хората, които гледат чушки и домати, защото без тях всички ние сме загубени. По какъв начин съм виновна, че значението на думата се е променило?! Че чак и филолог накарах да и обясни тя пак не, та не!

Била съм станала ужасно черногледа, говорела съм невъзпитано, държала съм се изтерично, ядосвала съм се прекалено много, впечатлявала съм се от глупости. Не знам тя кога за последно е говорила със себе си, но съм сигурна че и на нея самата ще и е трудно да го постигне без да избеснее.
Ако за нейното време не е било допустимо да пропусне уилище когато я е мързяло да отиде, то за моето е. Когато няма смисъл да ходя (разбирайте дните в които имам физическо) пак не ходя ( и без тва съм освободена). Също така в 2007 година мога да си позволя да ходя с пола над коляното, да пуша на 18 години, да пия по бутилка вино с приятеля си вечер, да не си спя вкъщи петък и събота (тя да се благодари че не е по често), да правя секс преди първата си брачна нощ и още милиони, милиони неща! И си ги правя с КЕФ!

Не мога да понасям скапана руска телевизия с тъпите им предавания, не мога да преживея когато изчака специално да се изкъпя, за да започне да пържи я риба, я нещо още по-вонящо и най-вече, колкото и странно да се струва не обичам разкази за гладни детски години, социалистически и комунистически времена, защото не ми е хоби да се забивам в тъмното минало, а да се опитам да гледам с демократична усмивка в бъдещето!
И свобода на словото! Когато казвам, че на Ивана не и дреме за политиката, а за хонорара и за това пее и на концерта на герб и на бсп, нямам предвид, че не я интересува. Същото важи когато казвам, че не ми пука какво се случва в гръцките сериали по Нова от 15:30… Да, нямам предвид, че “не ме интересува” имам предвид, че “въобще не ме боли” и по-този начи подсилвам нежеланието си да ги гледам…