Така и не съм си изключила алармите за училище, една в 5:30, после 5:45 и накрая две в 6. Мозъкът ми категорино отказва да се събуди вече като ги чуе, но пак се събуждам най-късно към 8. И не знам защо ставам въпреки че зверски ми се спи… Преди си имах теория, че когато станеш по-рано, деня ти е по-пълноценен и продължавам да я поддържам, ама… имам нужда да се наспя бееее.
Както и да е де, от както съм си пуснала интрнет не съм се наспивала, което прави около 6 години.. ама както и да е
Тази сутрин се събудих с две неща в главата:
“Ей мамка му, трябва да си разместя стаята” Както всички знаете, щото съм ви надула главата, балът ми вече почти дойде и в нас трябва да се натикат около 40 души. Повярвайте ми нямам абсолютно никаква идея това как ще стане. Хората просто ще трябва да си скачат по главите, докато аз прелитам над тях и се усмихвам любезно, правейки се че не забелязвам колко са нагъчкани. Споделих тези си притеснения с мама, но тя ме успокои като каза че аз ще съм толкова хубава, че няма да забелязват, че се настъпват Thats my mommy
Както и да е де… Идеята беше, че в моята стая има едно голямо легло, което е съставено от 2 малки от времето, когато със сестра ми бяхме нагъчкани в една стая. Хубави легла, страшно много си ги обичам - нито твърди, нито пък меки, а и се отварят и отдолу си държа дрехите (което ме подсеща че и тях трябва да оправя). Та трябва да разделя тея две лела, за да може да се сяда на тях. Е то много хубаво, ама с какво сърце да го направя това, като милото ще ми идва на гости за няколко дни?! Ще го мисля де, не е драма голяма… Или ще спим на леглото на наште или това на сестра ми, или ще ги разместя по-нататък.. което не е добра идея, щото с всеки изминал ден при мисълта за тва разместване ме заболява кръста и не тряа много да се офлянквам…
Втората мисъл, с която се събудих беше с няколко ембематични чалга песнички за моя живот от миналото лято - Тони Стораро и Десислава - замълчи; Ивана - Дъжд от рози и Устата и Софи Маринова - Буря.
Както казах - емблематични. Защо? Аз си знам. Напомнят ми за един определен човек, с когото спокойно мога да кажа, че свързвам последните 2 години от живота си.. Всъщност щяха да станат 2 преди няколко дни, но така и недокретаха до там. Както и сами можете да се досетите с този човек не си говорим от няколко месеца, за това не виждам никаква причина да се будя с такива песни и мисли (щото някакси няма как да са ми тези заглавия в главата без него). Това не ме притеснява де, то нямаше да е нормално ако не ми беше останало нещо от него, сигурно пак съм го сънувала, но не помня. Не знам как ви звучи това до тук, но държа да подчертая, че съм в добро настроение.

И че ви желая много усмивки в днешния ден. Аз имам няколко задачки по които трябва да търча, но още е рано и ме мързи, за това след малко сигурно пак ще ви излея някакъв душевен бълвоч преди да се заема с тях…