Жива и почти здрава. Болна съм за 3ти път от 2 седмици насам и нямам думи да ви опиша колко много ми се иска да се гръмна. Но за това ще ви говоря друг път.
Като цяло си изкарахме хубаво. Пътуването натам беше много приятно, ако изключим, че нали Ники не дава да се пуши в колата, но той беше така мил да спира от време на време като се разтреперим прекалено много. За другите не знам, но специално моето настроение много се приповдигна, когато спряхме на първата бензиностанция и от там вече ми почна веселото. До преди това ни беше криво, че сме толкова хора - цели 6 човека, от първоначалните 30 желаещи да заминат… Тъпа работа, ама и тва мина.
С Жужа по едно време много се раздавахме и пяхме на главата на Ники. Дисковете дето ги записах не бяха лоши, въпреки че на моменти ми лазеха по нервите.
Приключението започна, когато стигнахме в Сандански и нямаше къде да отседнем. Да, да, знам какво ще кажете “вие луди ли сте да тръгвате без да сте си направили резервация от тук и дрън дрън” чух го вече няколко пъти. Бяхме се засили към един хотел, дето изглеждаше много прилично,но имаше само една свободна стая (както и във всички останали хотели между другото…). Накрая мъжете ни зарязаха да пазим колите и да ревем за храна, душ и легло и отидоха “да се разходят”. Върнаха се след около половин час с добрата новина, че са намерили все пак нещо. Нещото беше прилично с много приятно кафе, супер смешен паркинг и ужасни стълби, дето не знам как се прибрах вечерта (сутринта) по тях, но при всички положения ги изкачих сама геройски без да моля Ники да ме носи.
Стайте си бяха като … стай - хубаво голямо легло,от което не ме заболя кръста, а това си е направо рекорд, кофти възглавници, за които щяхме да се изпопребием, докато аз не открих, че в гардероба има 4 големи, хубави, твърди възгавници, от които 2 ни бяха откраднати от Мади и Иво, прилична баня, едно голяяяямо огедало и климатик. Нищо особено общо взето. Само жалко, че нямаше балконче, но да не искаме прекалено много от живота. Проблемите ми бяха два - бях в стая с непушач, който настива от климатик… И можете да си ме представите седнала на прозореца с цигарката в ръка, умираща от жега Но го преживях, то ние толко и сме седяли в стаята. Взехме си по един душ и аз се отдадох на сладка следобедна дрямка.
Вечерта се намуахме като прасета в една пицария. Жужа беше освирепяла от глад и беше малко… хммм раздразнителна и страшна за гледане. Не че не бяхме всички адски гладни, но тя печелеше класацията. После се върнахме да се преоблечем, да се наконтим и да гледаме доктор Хаус, като по пътя едва ли не сме тичали, за да не го изпуснем и естествено се оказа, че в петък не го дават Седнахме в кафето на хотела, после се преместихме в едно много приятно кафе, от където обаче ни изгониха по едно време, щото затваряха и тръгнахме към дискотеката. Разпитахме няколко човека къде да отидем и се оказа,. че там има само 2 дискотеки, едната от които била пълна само с дечица и за това се отправихме към другата, дето явно беше Дискотеката с главното Д. Стигнахме до там, ама се отказахме да влизаме и аз не знам защо, за това седмахме в кафето до нея. Водки, сокчета, кафета, дрънкаме на простотии. Жужи и Марта се наковаха доста уставно и решиха, че трябва да се отдават на откровения една на друга, та беше малко депресивно по едно време, но се оправиха. Към 4 часа Мади и Иво ни изоставиха защото “си имат работа”, на мен ми се доспа адски и се размрънках, допих си водчицата и с Ники си тръгнахме, оставяйки Марта и Жужи да си се разправят. Тук може би е момента да спомена, че цяла вечер си поръчвах малки и така и не се напих. Започвам да се притеснявам много за себе си, в последно време не ми се пие.
Естествено докато стигнем на мен ми мина желанието да се потопя в безпаметен сън, за това се раздрънкахме за “доброто старо време” и за 8ми, 9ти клас, много весели преживявания имаме от тогава. Да ви кажа, много е странно да лежиш в едно легло със съученик.
Заспахме към 6 и станахме в 10:30… Няма такива неадекватни физиономии, честно. Пихме кафета, събудихме другите, щото към 12:30 трябваше да освободим стаите, зарязахме си нещата при Мади и Иво, които останаха още един ден и отидохме на басейн. Страшно много обичам да плувам и да се пека, та се чувствах като в рая. После се усетихме пак умиращи от глад, седнахме в една кръчма и се намуахме като за световно, всички се изредихме на душа в стаята на Мади и Иво и си тръгнахме.. хлип-хлип… Да ви кажа честно, хич не ми се тръгваше и по пътя постепенно ми ставаше все по криво и по криво, а след като влезнахме в София си бях олицетворение на лошото настроение.

И сега съм болна… естествено. Отново! Взе да ми писва вече!
Чакам Ники да се събуди, за да ми прати снимките. Като ги цензурирам и ги кача ще ви покажа за какво ставаше въпрос