Имам въпрос към всички писатели, фотографи, художници, склуптори и въобще всички автори на кактото и да е вид изкуство, както и хората които не са намерили своето призвание в изкуството точно как ПО ДЯВОЛИТЕ се описва ЧУВСТВО?!
Днес е от специалните вечери, в които имам нужда от един огромен сандвич. Не защото не съм яла от 10 часа сутринта и една малка водка ме опияни доста проятно преди час, а защото имам нужда от втора, а и защото ми се яде един зверски голям сандвич! С много кашкавал, много шунка и много вегета отгоре. Може и доматче, ама ме мързи. И ето сега седя пред компютъра, задавам ви този въпрос, къркам си водчицата и до мен седи хипер сандвича ми.
От доста време насам смея да се причислявам към писателите. Защо? Ами и аз не знам. Може би защото прекалено много хора оценяват начина по който пиша, нещата, които пиша и това, на което лъха написаното от мен. Винаги съм се страела да направя това - да опиша чувство. Понякога влагам толкова много описания и определения в написаното, че се губи действието. Понякога има само действие, но няма дух.
Е тази вечер аз заставам пред вас като един автор без думи. Защото нямам такива.
Не бих могла по никакъв начин да ви опиша начина, по който се чувствам в момента, нещата които изпитвам или какво точно ме докара до това състояние. За последното и аз нямам никаква идея. За първите две няма достатъчно думи във всички езици събрани на едно място.
О, повярвайте ми, много бих искала да мога. Много бих искала да мога, защото знам, че все някой ще ме чуе и ве някой ще отговори нещо, което да ме накара да променя чувствата си в друга посока… Или поне да е само една, а не да се стрелкат като стадо иглолистни пигмеи по двата края на боровата гора. Щастието се примесва с болката, вината се слива с невинността, яростта се целува със спокойтвието, тъгата се влюбва в радостта, желанието прави секс с отрицанието, обичта се врича на омразата, а аз седя посредата на това и всичко останало антонимно и абсурдно за което се сетите.
Изядох си сандвича (с доста зор), сега ще си пална цигарка и ще си допия водката. После ще си легна, а утре сутринта като стана ще си кажа “Боже, снощи въобще не бях на себе си”, ще прочета този пост, като все едно не съм го писала аз и ще се чудя какво по дяволите съм се опитала да кажа.
А всъщност просто искам да знам как да опиша начина, по който се чувствам и какво изпитвам.
И защо си позволих да се окажа в такъв хаос.

П.П. Ако на някой му хрумне да ми ракзва оная притча за чувствата дето си играели на криеница и любовта ослепяла, за това лудостта я хванала за ръка и станали неразделни, не си правете труда. Знам я, а и не мисля че важи в случая…