Мама ме изпрати към морската шир с пожелание да си почина много хубаво и да си изкарам супер яко, защото като се върна ще започвам работа и вече няма да имам толкова много време да прекарвам в бездействие. И аз точно това направих - починах си и си изкарах хубаво.
По време на безкрайните ми излежавания на плажа имах време да обмисля всичко, което ми се случва и това, което се очаква да ми се случи. Или пък за нищо не мислех и просто си лежах и се пържех :)))) Или разсъждавах върху някакви пълни простотии….
Стигнах до няколко много важни извода, кои от кои по-абсурдни, но.. бях на почивка, за важни неща ли да мисля?
На първо място седи факта, че с Мишо никога няма да можем да се разберем и вероятно до края на живота си ще продължаваме да не можем да се дишаме. По принцип не се впрягам на хората, които ме солят с повод и без повод, но едната вечер бях готова да ревна с горчиви сълзи заради него. Не заради нещата, които ми каза, защото беше отрязан с една къса, но ефективна майна, последвана от демонстративно врътване на другата страна, а по скоро заради това, че винаги съм се опитвала да се разбера с него, държала съм се мило и така нататък, общо взето полагах всички усилия, за да няма раздори, пък никой не го ебе за това… Ами и мен не ме ебе вече. Единственото, което мога да направя е да не му обръщам внимание, за да не става мазало.
Друго нещо което доосъзнах (защото до някъде си го знаех) е че Жужа е супер образ и определено е човек, на който спокойно можеш да си изипеш каквото ти е в главата без да се притесняваш каква ще и е реакцията, защото все е на твоя страна. Също така е голяма шматка и с нея е много весело.
Златна мисъл номер три се състои в това, че мъжките бански тип “гащички” (разбирайте прилепнали) потрисат и най-дълбоките и скрити кътчета на душата ми. Нямам никаква идея защо, но е ужасно! Ужасно почти колкото грозни цици, изложени на показ.
Важно също така беше да разбера, че когато си на плаж с Ники, шезлонг не ти трябва. Стига да успееш да се наместиш върху него, така че и на двамата да ви е удобно, можеш да си стоиш с часове, та чак докато не се схванеш.
Говорейки за него, се убеждавам всеки ден във все повече неща, които нямам намерение да ви споделя, защото става вече прекалено лично

В този ред на мисли,  като за край, най-ярките спомени за мен от това море остават (наречете ме “непоправима романтика, но не мога да се сдържа) от моменти, като този: