Една вечер - една! Кой ти я дава!
Направо нямам търпение да тръгнем утре. Блажена събота! Още по-блажена събота в Банско!!!
Много обичам, когато пътуваме на някъде, макар че Ники продължава така упорито да отстоява единственото правило - да не се пуши в колата! Непушачи с непушачи! Да ви се невиди!!! А всъщност няма никакъв смисъл… Ако пуша в колата ще се изнерви, че му пуша на главата, но за сметка на това и през половин час като го карам да спираме пак се изнервя, така че при всички положения нервността е на лице, само дето в единия случай забавя пристигането в крайната точка…
Както и да е… Мисълта ми беше, че обожавам да пътуваме на някъде. Предполагам, че ако се видим от срани ще се счупим от смях, макар че и като сме си в собствените кожи пак не спираме. То всъщност това е очарованието, че постоянно се хилим и си говорим простотии и пеем. Да, много пеем…. Обичам като пеем…

Въпреки че той не е много във възторг от заминаването ни, аз нямам търпение, защото искам да разпусна малко, а и ми е толкова мерак да я видя тая пуста Вила Рока, че направо не знам как ще изтрая до утре. Само се моля днешния ден да свърши по-бързо.
Хотела изглежда адски обещаващо, а и е потвърдена информация, че е страхотен.

Ауууууууууууу колкото повече ви говоря толкова повече нямам търпение!!! Май по-добре да спра!!!

Малко спомени от последното ни пътешествие:

Някъде по пътя за Шипка…

При пещерата Бачо Киро

В Търново…

И обратно в София

Искам искам искаааааааааааааааммммммммм да тръгваме вече