След като вече главата ми е на място смятам да ви поразкажа малко за култовата 5та годишнина на Планета клуб (не Планета Пайнер, не кафето Планет, а Планета на Рени, дето е на Графа). Ако ме накарате да характеризирам парти с няколко просто думи те ще саааааа….. хм… Алкохол (lots & lots), Лицемерия (lots & lots & lots & loooooooooots) ииии като цяло беше веселба. Поне аз на моменти умрях от смях, предимно когато мама Азис се появис кокетно закъснение (ей, това си е моя запазена марка) и почна да въздиша, и да се тръшка, и да се превзема. “о, аз никога не съм очаквала да получа награда”.  Хи-хи-хи
Ако знаете само чалга звяздите как си кудкудякаха, направо не е истина. Нормалния човек би пукнал от толкова превземане

Както и да е. Аз като цяло съм много доволна и се чувствах прекрасно из между всичките тези журналисти и “звезди на Ара”. Общо взето имаше маса народ, няма да ви изброявам, защото и аз не помня вече.
Рени изглеждаше прекрасно, въпреки че това, което забелязваш от нея са едни огромни цици и горе долу след 15тата минути започваш да обръщаш внимание и на други неща. А другите неща същност бяха два огроооооомни типа с просто прекрасен тен и обиколка на бицепса горе долу колкото двете ми бедра взети заедно. Беше просто прекрасна гледка… Ех….
Рени, за разлика от колегите си Тони Дачева, Софи Марионова, Тони Стораро, Милко Калайджиев (я елате пиленца при баткооооооооо) и Азис пя на плейбек. Но пък освен двата прекрасни типа стоящи заплашително зад нея си имаше и танцьори… и цици…
А като се заговорихме за Тони Стораро - Човекът глас, нали знаете че аз много много го обичам и като попаднах на едно място с нехо познайте какво се случи?

Нагушках го разбира се! Ако знаете само как ме е яд че не съм излезнала хубаво на тая снимка…  Както и да е де.
Вечерта беше образцова. Само дето… много пиене бе, ебахти… Ама много много пиене. Общо сме пили около 7 часа.. въх! Ми така става като започват шоуто в 8 часа… човек се насвятква до припадък…
След като раздадоха 5те звезди, клуба сякаш с магическа пръчка се опразни. Лошо щото изпуснаха симпатичната танцьорка с яките ботуши…

Между другото, в този ред на мисли, не може да се отрече, че изглеждах много добре тази вечер. Скромността е за скромните хора. Или както обичам да казвам “Скромността е чиста проба лицемерие, аз не съм такъв човек” или по друг начин казано “Скромността е за тези, които нямат други качества, аз определено имам” :D :D

Както и да е. После се преместихме в Брилянтин, където не мога да не спомена дяволските шотове с ликьор от диви ягоди (примерно) иии ох, лоша работа беше. А да, и кеф, вече няма да имам никакъв проблем със запазването на местата там. Много много доволно.

Ииииии любимата ми снимка за вечерта

Няма такъв убйсвен поглед, честно!

След като разбрахме всички жени в заведението с какво се занимават решихме че е време да се понасяме, само че когато таксито ме стовари в нас реших, че трябва да събудя Ники. Обадих му се и с крайно уверена крачка тръгнах към тях. Сигурно след 15 минути ходене (поне на мен ми се видяха толкова, но най вероятно не са повече от 5) бях минала 2 пресечки и той ме пресрещна по пътя и ме заведе обратно вкъщи. Язък за ходенето!
А вчера сутринта като се събудих не искам да ви казвам как се чувствах….