Снощи всички дружно бяхме поканени да си кажем довиждане с Петьо Блъсков. Честно казано съобщенията разлепени от редакцията оставяха впечатление, че е умрял едва ли не, толкова гробовно звучаха. Като отидох там си дадох сметка, че същност напускането му от прес - групата е едно ужасно нещо. Петьо Блъсков е човек за възхищение, от онези заслужават да им се кланяш до земята, че чак да си обършеш обувките с върха на носа. И от чисто егоистична гледна точка аз сдухах адски много, защото (поне за сега) няма да имам възможността да работя с този човек, който буди в мен такива възторжени чувства. Не мога да ви опиша колко дълбоко съм трогната и ииии… *тук поставете някоя подходяща дума*
Но макар и повода да не беше от най-приятните той беше в добро настроение. Както винаги разказваше много весели истории(а вие за поета ватман знаете ли?), държеше се адски непринудено и пълнеше чаша след чаша. Настроението му не падна до последно и ни придружи в масовото посещение на клуб Джим Бийм в студентски град.
След като приключих с гробовното встъпление да ви разкажа малко за купона, който прес групата на Монитор, Телеграф и Политика могат най-добре.
Ако изключим причината поради, която се бяхме събрали партито както винаги беше за чудо и приказ, алкохол се лее, танцува се туист (беше си направо опасно по едно време) и хората като цяло бяха в добро настроение. За мой най-голям кеф се започна с моята любима Силвия (с която праснахме много дълъг разговор на тема гланц за устни, Боже ако знаете само колко обичам да си кудкудякам за женски работи!, особено с хора, които разбират) и нейната така нашумяла приятелка Калина, която може да видите на корицата на новия Плейбой.

Снимка под мотото “две корици на плейбой и по средата една бъдеща” (едва ли, но все пак….)

После те си тръгнаха, но пък дойде Тодор

А аз между другото намерих онова момче, с което се запознах на една бензиностанция. Ахахахах това е много весела история. Трябва да се отърва от ужасния си навик да подслушвам околните. Та както и да е, пича имаше проблем с банкомата и говореше с девойката от банката и каза, че картата му е от вестник Телеграф и аз не можах да не се похваля, че скоро ще ставаме колеги Та така, намерихме се с въпросния пич, той се оказа комшия, все тая. Край на краткото лирическо отклонение, продължаваме напред.
Аз нали съм си нарцис и трябва да подчертая, че изглеждах много добре. Адски се харесвам с права коса.

Според Жоро приличам на елитна кавказка компаньонка, което в случай че не сте осъзнали е висша форма на ласкателство.
Също така тази вечер започна моята дългоочаквана кариера на модел. До колкото разбрах Въобще вечерта беше пълна с много непринудени комплименти.

А ето я и любимата ми снимка с Петьо. На фотоапарата на Жоро трябва да има още една, ама той не се е събудил още :)))))

Към 1:30 някъде решихме, че вече е дошло време да се местим и тъй като всички бяха в Джим Бийм и ние така, какво да го правиш…. До там се замъкнахме с един много симпатичен кайен, който май е на Блъсков, но при всички положения бях впечатлена. И умряхме от смях, както обикновено.

И както винаги около Жоро са най-хубавите жени.

Та така… пристигнахме в Джим Бийм, където отново се насладихме на прекрасната компания на Силвето и Кали

Дали не съм ги сънувала цяла нощ тея тричките, а?!

После раздавах танци…

…

И нататък историята мълчи….