нес клуб “екстремен идиотизъм” взе генерално решение и се изсипа в Перник. Не че тук си нямаме Славия и Зимния, ама решихме, че ще е по-добре да ходим чуждия лед да драскаме. И трябва да ви кажа, че много добре ни дойде тази разходка. Ако не друго, то поне имаше малко раздвижване. А за мен определено имаше и друго, тъй като си се чувствах направо професионалист сред храбрите перничани, който падаха като талпи при най-лекия порив на вятъра. Но пък се забавляваха искрено и си беше кеф да ги гледа човек.
Само имам малка забележка, че леда беше искрено гаден! Ама мноооооооого гаден! Трябва да се направи нещо по въпроса.
So let the journey begin.
Пътувахме аз, Енджи, Бахата и Жоро Секса (прякори да искаш). С едно мъничко закъсненийце от моя страна, все пак тръгнахме (продължавам да твърдя, че не съм виновна).

А това е какво се вижда през стъклото на една мита преди няма и седмица кола….

И така… Пристигнахме в Перник (казвам го все едно е адски далече и сме пътували 3 дена ахахахах)

Събрахме се и взехме да затягаме връзките

И нахлухме….

(Естествено първия изтърсил се беше Баханов, но го направи с такъв финес, грация и предимно грандиозност, че стигаше за всички ни взети заедно)

И моментално си направихме “нашия ъгъл”

И аплодисменти за момчето, което влезе на леда с протектори на остриетата!

Мисля, че там ще ни запомнят с начина ни на каране

За повече информация тук….

Една обща снимка

И една на мен и Енджи, че много ми харесва как съм се усмихнала
(това между другото ми е новата прическа, ама от нея нищо не се вижда, щото косата ми се е раздухала на всички страни, иначе имам много симпатичен бритон, да знаете!)

И естествено завършихме в О’Шипка, където ни облада черния демон на Великия мързел…