След като вече главата ми е на място смятам да ви поразкажа малко за култовата 5та годишнина на Планета клуб (не Планета Пайнер, не кафето Планет, а Планета на Рени, дето е на Графа). Ако ме накарате да характеризирам парти с няколко просто думи те ще саааааа….. хм… Алкохол (lots & lots), Лицемерия (lots & lots & lots & loooooooooots) ииии като цяло беше веселба. Поне аз на моменти умрях от смях, предимно когато мама Азис се появис кокетно закъснение (ей, това си е моя запазена марка) и почна да въздиша, и да се тръшка, и да се превзема. “о, аз никога не съм очаквала да получа награда”.  Хи-хи-хи
Ако знаете само чалга звяздите как си кудкудякаха, направо не е истина. Нормалния човек би пукнал от толкова превземане

Както и да е. Аз като цяло съм много доволна и се чувствах прекрасно из между всичките тези журналисти и “звезди на Ара”. Общо взето имаше маса народ, няма да ви изброявам, защото и аз не помня вече.
Рени изглеждаше прекрасно, въпреки че това, което забелязваш от нея са едни огромни цици и горе долу след 15тата минути започваш да обръщаш внимание и на други неща. А другите неща същност бяха два огроооооомни типа с просто прекрасен тен и обиколка на бицепса горе долу колкото двете ми бедра взети заедно. Беше просто прекрасна гледка… Ех….
Рени, за разлика от колегите си Тони Дачева, Софи Марионова, Тони Стораро, Милко Калайджиев (я елате пиленца при баткооооооооо) и Азис пя на плейбек. Но пък освен двата прекрасни типа стоящи заплашително зад нея си имаше и танцьори… и цици…
А като се заговорихме за Тони Стораро - Човекът глас, нали знаете че аз много много го обичам и като попаднах на едно място с нехо познайте какво се случи?

Нагушках го разбира се! Ако знаете само как ме е яд че не съм излезнала хубаво на тая снимка…  Както и да е де.
Вечерта беше образцова. Само дето… много пиене бе, ебахти… Ама много много пиене. Общо сме пили около 7 часа.. въх! Ми така става като започват шоуто в 8 часа… човек се насвятква до припадък…
След като раздадоха 5те звезди, клуба сякаш с магическа пръчка се опразни. Лошо щото изпуснаха симпатичната танцьорка с яките ботуши…

Между другото, в този ред на мисли, не може да се отрече, че изглеждах много добре тази вечер. Скромността е за скромните хора. Или както обичам да казвам “Скромността е чиста проба лицемерие, аз не съм такъв човек” или по друг начин казано “Скромността е за тези, които нямат други качества, аз определено имам” :D :D

Както и да е. После се преместихме в Брилянтин, където не мога да не спомена дяволските шотове с ликьор от диви ягоди (примерно) иии ох, лоша работа беше. А да, и кеф, вече няма да имам никакъв проблем със запазването на местата там. Много много доволно.

Ииииии любимата ми снимка за вечерта

Няма такъв убйсвен поглед, честно!

След като разбрахме всички жени в заведението с какво се занимават решихме че е време да се понасяме, само че когато таксито ме стовари в нас реших, че трябва да събудя Ники. Обадих му се и с крайно уверена крачка тръгнах към тях. Сигурно след 15 минути ходене (поне на мен ми се видяха толкова, но най вероятно не са повече от 5) бях минала 2 пресечки и той ме пресрещна по пътя и ме заведе обратно вкъщи. Язък за ходенето!
А вчера сутринта като се събудих не искам да ви казвам как се чувствах….

Една вечер - една! Кой ти я дава!
Направо нямам търпение да тръгнем утре. Блажена събота! Още по-блажена събота в Банско!!!
Много обичам, когато пътуваме на някъде, макар че Ники продължава така упорито да отстоява единственото правило - да не се пуши в колата! Непушачи с непушачи! Да ви се невиди!!! А всъщност няма никакъв смисъл… Ако пуша в колата ще се изнерви, че му пуша на главата, но за сметка на това и през половин час като го карам да спираме пак се изнервя, така че при всички положения нервността е на лице, само дето в единия случай забавя пристигането в крайната точка…
Както и да е… Мисълта ми беше, че обожавам да пътуваме на някъде. Предполагам, че ако се видим от срани ще се счупим от смях, макар че и като сме си в собствените кожи пак не спираме. То всъщност това е очарованието, че постоянно се хилим и си говорим простотии и пеем. Да, много пеем…. Обичам като пеем…

Въпреки че той не е много във възторг от заминаването ни, аз нямам търпение, защото искам да разпусна малко, а и ми е толкова мерак да я видя тая пуста Вила Рока, че направо не знам как ще изтрая до утре. Само се моля днешния ден да свърши по-бързо.
Хотела изглежда адски обещаващо, а и е потвърдена информация, че е страхотен.

Ауууууууууууу колкото повече ви говоря толкова повече нямам търпение!!! Май по-добре да спра!!!

Малко спомени от последното ни пътешествие:

Някъде по пътя за Шипка…

При пещерата Бачо Киро

В Търново…

И обратно в София

Искам искам искаааааааааааааааммммммммм да тръгваме вече

Една много наболя тема напоследък и колкото и да гледам да стоя надалеч от политиката не мога да се въздържа от коментар.
Ужасно трудното ставане, което имах днес и липсата на мляко в кафето ми бяха съпроводени от любимия на всички ни философ Бареков (имаме новина!) и двама  ъъъ… джентълмени, които си чешеха езиците и търкаха горните си зъби в долните.
Единия беше генерал не знам си кой, а и слабо ме интересува, а другия беше кандидатът за кметското място Мартин Заимов. Доста дразнещо същество бих казала, особено ако си пиеш кафето в неговата компания. И то без мляко.
В началото въобще не чувах какво си говорят тъй като, както вече казах, ставането ми беше ужасно тежко, а сега доведе до неуписуемо главоболие и желание да се прибера и да си легна. Което сигурно дължа и на горе споменатия г-н Мартин Заимов. Дрънкаща тиква с тиквите….
Както и да е. От начало не чувах какво си говорят, но споменаха нещо за Бойко Борисов и наострих уши. Разбира се за пореден път бях подразнена от ограниченото мислене и комплекса за малоценност на българсия политик. Първо започна с нападки за държавна сигурност, после споменаха разните му там вис, сик и тем подобни, от които аз си нямам никакво понятие, но скоро възнамерявам да се просветля, защото съм си взела една много интересна книжка.  Та както и да е. Все едно на някой му дреме за ДС или каквото и да е друго. Аз съм сигурна, че навремето тая държавна сигурност са я направили, за да има сега за какво да се заяждат. На майк…..
Но не това ме ядоса. Ядоса ме че е егати… пухльото! Пълен комплексар и вероятно въобще не го осъзнава. Той заяви, че основен противник му е действащия кмет заради некомпетентния начин по който ръководи града (или нещо такова, сега, не цитирам точно). Но за това по късно.
Що за човек е кандидат кмет, който вместо да даде някакви предложения, предположения, да обясни какво ще направи за града напада противника си? Това ми се струва доста несериозна и неадекватна кампания. А е и напълно загубена кауза. Най-малко изказвания от този вид могат много солидно да ме убедят да избера всекои друг, но не и него.
Същото важи и за г-н Папазов, който пък седи не на дъното, ами и аз не знам колко по-надолу може в избирателната ми листа.
Явно е на мода да се заяждаме с бате Бойко.  Щял да “отвори широко очите на избирателите за истината за Бойко Борисов през оставащите дни до изборите”. Чакам с нетърпение да видя как ще ми отвори очите, точно пък тоя селски бек, да си гледа баскетболните топки там и да си търчи по игрището. На всичкото от горе е адския простак, колкото и да се старае да го прикрие.
100 въпроса към кмета Бойко Борисов. И твойта майка също!
Адски грешна стратегия са приложили тази година, честно. Кой се впечатлява, че Бойко е мутра и че най-вероятно е най-навътре в престъпния свят от всички, които си предтсавяме. Точно това го прави най-добрия кандидат. Мен не ме интересува нищо общо с ВИС и СИК и брат му и каквото и да е, още повече че това са организации, които отдавна не съществуват. Това, което за мен има значение е, че дупките в улицата ми бяха запълнени, че не ме е страх да минавам през подлеза, тъй като вече има светлини и охрана, че градския транспорт в повечето случай пристига с най-много 5 минути закъснение, че на която и спирка да застана виждам разписание, както и карта на градския транспорт на София. А повярвайте ми, не знаете кога ще се окажете някъде без да знаете как да се приберете, както ми се случи на мен и тогава много силно ми влезе в употреба тази карта. Това, което ме интересува са винетките за придвижване на селските автомобили в София, че каруци и цигани в центъра няма, това което ми прави впечатление че пред блока на Жужи вече можеш да минеш без да караш после направо към сервиза.
И така до безкрай. София е един много пренаселен град и ако нямаш железните нерви и непукизма на обичния ни кмет никога няма да можеш да направиш каквото и да е.
А какво може да направи един невероятен комплексар, на който пречката му е сегашния кмет или още повече комплексар, дето си тупка с топката по цял ден?
Я моля ви не се излагайте и погледнете сериозно какви магии направи Бойко Борисов за нашия град през времето, в което беше кмет. Я, погледнете съдебната палата! И стига сте се излагали! Ако очаквахте да махне с вълшебната пръчка и построи чистак бързак нов град ли? Е няма как да стане…

Да не говорим, че е ужасно харизматична личност (както казваше учителката ми по литература) и да, определено избирам него за лице на нашия град. Той просто се държи нормално, а не се превзема и не се прави на глупак като всички останали.

Моля не критикувайте политическите ми възгледи, тъй като всеки има своите. И аз съм гласоподавател и аз имам мнение

Мама ме изпрати към морската шир с пожелание да си почина много хубаво и да си изкарам супер яко, защото като се върна ще започвам работа и вече няма да имам толкова много време да прекарвам в бездействие. И аз точно това направих - починах си и си изкарах хубаво.
По време на безкрайните ми излежавания на плажа имах време да обмисля всичко, което ми се случва и това, което се очаква да ми се случи. Или пък за нищо не мислех и просто си лежах и се пържех :)))) Или разсъждавах върху някакви пълни простотии….
Стигнах до няколко много важни извода, кои от кои по-абсурдни, но.. бях на почивка, за важни неща ли да мисля?
На първо място седи факта, че с Мишо никога няма да можем да се разберем и вероятно до края на живота си ще продължаваме да не можем да се дишаме. По принцип не се впрягам на хората, които ме солят с повод и без повод, но едната вечер бях готова да ревна с горчиви сълзи заради него. Не заради нещата, които ми каза, защото беше отрязан с една къса, но ефективна майна, последвана от демонстративно врътване на другата страна, а по скоро заради това, че винаги съм се опитвала да се разбера с него, държала съм се мило и така нататък, общо взето полагах всички усилия, за да няма раздори, пък никой не го ебе за това… Ами и мен не ме ебе вече. Единственото, което мога да направя е да не му обръщам внимание, за да не става мазало.
Друго нещо което доосъзнах (защото до някъде си го знаех) е че Жужа е супер образ и определено е човек, на който спокойно можеш да си изипеш каквото ти е в главата без да се притесняваш каква ще и е реакцията, защото все е на твоя страна. Също така е голяма шматка и с нея е много весело.
Златна мисъл номер три се състои в това, че мъжките бански тип “гащички” (разбирайте прилепнали) потрисат и най-дълбоките и скрити кътчета на душата ми. Нямам никаква идея защо, но е ужасно! Ужасно почти колкото грозни цици, изложени на показ.
Важно също така беше да разбера, че когато си на плаж с Ники, шезлонг не ти трябва. Стига да успееш да се наместиш върху него, така че и на двамата да ви е удобно, можеш да си стоиш с часове, та чак докато не се схванеш.
Говорейки за него, се убеждавам всеки ден във все повече неща, които нямам намерение да ви споделя, защото става вече прекалено лично

В този ред на мисли,  като за край, най-ярките спомени за мен от това море остават (наречете ме “непоправима романтика, но не мога да се сдържа) от моменти, като този:

Емо далеч не е единствения, който се забавляваше толкова много… с тази разлика, че останали имаме някакви спомени… а дори и да нямаме, то всичко е документирано.

Сипваме направо в големи чаши…

пък то кво стана…

Важното е да се усмихваме, нали знаете…

А и без белот не може

Да, празни са! Не остана нито капка….

Продължаваме напред. Няма нищо по хубаво от това да излезеш и да си изкараш много, ама много яко. Едната вечер поне за мен беше ужасно силна и от нея ми останаха най-хубавите спомени. Това обаче не значи, че и другите вечери не бяха добри

Важното е да има танци

И стойки, в това сме добри

Много даже

Или може би не чак толкова…

Но! Е много важното да се знае, че русалките също пушат!

А какво става когато вземеш това…

И го съчетаеш с това? (ама как съм се развихрила, а? хи хи хи)

Ами има два варианта…
Единия е положението да се кротне…

А другия е да се развихри още повече

Ама при всички положения трябва да се внимава с тази взривоопасна комбинация

А бе любов да има…

Иииии да сме красиви и очарователни

Ами това е включването от морето. Мисля че нямам какво друго да допълня от към снимков материал. По-късно ще ви просветля и с малко морски размисли, но когато ми се яви муза, за да не звучи съсухлено

Ето най-сетне се окопитих и ще ви разкажа както си трябва за морето… Предполагам сте усетили, че в предишните ми два поста далеч не се усеща възторжеността, която би трябвало да имам от престоя си на морето. А възторг колкото искаш в мен, даже явно толкова много че не намирам достатъчно думи и като цяло не съм доволна как ви ги описах нещата. За това взех генералното решение да говоря по-малко, а да ви покажа повече

Beach delights

Ето тук Бубулинка се пържи като гущер вече 5-6 часа

Nice hair style…

Спортистите те…

ех…

Толкова от плажа….

Естествено, както и сами предполагам се досещате бяхме party all the time. Тук е момента да отделя специално вснимание на човекът - институция Емил Копчев. НЯМА - ТАКОВА - ПИЯНСТВО!!!!  За морето си имахме скала на пиянство, тя изглеждаше по следния начин: гъз -> копеле -> ждреб -> Емо -> Супер Емо -> МЕГА Емо. Разбира се никой, освен самият Емо, не можа да се докара до последната степен, но и само той е достатъчен…. Ето за какво говоря:

Хич не е лесно за причтелите ти да си дебел и пиян…

Ама то и за теб не е лесно…

Е.. понякога и приятелите не остават по назад….

Аз като ви казвам, че моя Ники е най-добрия, съвсем сериозно го имам предвид Мисля, че идеалния старт на един вторник е да получиш онова гушкащо се мече по скайп. Сууууууууупер изненадана съм от ранното му прибиране и съм много щастлива по тоя повод.
Толкова щастлива, че чак мисля да се вдигна до обущаря и най-накрая да сложа капачки на белите ми сандали. А, похвалих ли ви се, че си намерих въпросната изчезнала пола? Голям кеф! Много си я обичам нея, защото с нея отидох на интервю в Атом… Добре де, не беше интервю, ама дори и когато отиваш с връзки да работиш някъде ти се полага разговор с шефчето. И бях с тази пола на него!
О, и наистина си подредих дрехите. Ама тоя път както си трябва. Наистина махнах всички, които не нося и никога няма да нося. Имам ебахти попаденията в гардероба, честно. Очевидно не съм му правила разчистване гранде от много много години, защото имах сумати дрехи дето съм си ги купувала в 8ми клас (ftw). В които държа да подчертая, че все още влизам.. А тези от 9ти и 10ти клас са ми големи :D не питайте по-добре на какво съм приличала Ей, приличах на хамстер, голям смях!
Ай от мен да мине може да ви покажа някоя друга снимка тея дни, че ако не се лъжа бях попаднала на няколко скоро
Мда, както виждате съм в прекрасно настроение и мисля днес да приключа с чистенето на стаята. Не мога да повярвам, че ми отнема вече втори ден… А ако се чална тотално и реша да подреждам и шкафовете сигурно ще са ми нужни поне още два… Все някой ден ще ми се наложи, така че май ще е по-добре сега докато ме е хванала домакинската фаза

О да, за малко да забравя!!!

Честит рожден ден Боре! Желая ти много здраве, радост и успеех и щастливо студентство!

Имам въпрос към всички писатели, фотографи, художници, склуптори и въобще всички автори на кактото и да е вид изкуство, както и хората които не са намерили своето призвание в изкуството точно как ПО ДЯВОЛИТЕ се описва ЧУВСТВО?!
Днес е от специалните вечери, в които имам нужда от един огромен сандвич. Не защото не съм яла от 10 часа сутринта и една малка водка ме опияни доста проятно преди час, а защото имам нужда от втора, а и защото ми се яде един зверски голям сандвич! С много кашкавал, много шунка и много вегета отгоре. Може и доматче, ама ме мързи. И ето сега седя пред компютъра, задавам ви този въпрос, къркам си водчицата и до мен седи хипер сандвича ми.
От доста време насам смея да се причислявам към писателите. Защо? Ами и аз не знам. Може би защото прекалено много хора оценяват начина по който пиша, нещата, които пиша и това, на което лъха написаното от мен. Винаги съм се страела да направя това - да опиша чувство. Понякога влагам толкова много описания и определения в написаното, че се губи действието. Понякога има само действие, но няма дух.
Е тази вечер аз заставам пред вас като един автор без думи. Защото нямам такива.
Не бих могла по никакъв начин да ви опиша начина, по който се чувствам в момента, нещата които изпитвам или какво точно ме докара до това състояние. За последното и аз нямам никаква идея. За първите две няма достатъчно думи във всички езици събрани на едно място.
О, повярвайте ми, много бих искала да мога. Много бих искала да мога, защото знам, че все някой ще ме чуе и ве някой ще отговори нещо, което да ме накара да променя чувствата си в друга посока… Или поне да е само една, а не да се стрелкат като стадо иглолистни пигмеи по двата края на боровата гора. Щастието се примесва с болката, вината се слива с невинността, яростта се целува със спокойтвието, тъгата се влюбва в радостта, желанието прави секс с отрицанието, обичта се врича на омразата, а аз седя посредата на това и всичко останало антонимно и абсурдно за което се сетите.
Изядох си сандвича (с доста зор), сега ще си пална цигарка и ще си допия водката. После ще си легна, а утре сутринта като стана ще си кажа “Боже, снощи въобще не бях на себе си”, ще прочета този пост, като все едно не съм го писала аз и ще се чудя какво по дяволите съм се опитала да кажа.
А всъщност просто искам да знам как да опиша начина, по който се чувствам и какво изпитвам.
И защо си позволих да се окажа в такъв хаос.

П.П. Ако на някой му хрумне да ми ракзва оная притча за чувствата дето си играели на криеница и любовта ослепяла, за това лудостта я хванала за ръка и станали неразделни, не си правете труда. Знам я, а и не мисля че важи в случая…