Въпреки, че ни посрещна с 3 отчайващо гадни дни, морето пак ми се усмихваше и ми говореше. Обичам гледката, докъдето ти поглед стига само вода и светлини! А ти си седиш на терасата и си къркаш.

Разбира се наличието на германци ми разваляше настроението, но след мача Германия - Италия им го върнах тъпкано, говорейки цял ден на италиански. Чуруликащото “Buon giorno!” така им лазеше по нервите, че физиономиите им ставаха сини!

Хора, един съвет от мен. НЕ вярвайте на туристически агенции и сайтове на хотели. Нашите се набиха с безбожна сума, за да идем семейно на море за 6 дена, за уж 5 звезден хотел на Св. Св. Константин и Елена, а беше пълна пумия. Храната беше гадна и мазна, ресторанта нямаше тераса, а обслужването беше ПОД всякаква критика! Имаше единствено 2 барманчета дето бяха много общителни и симпатични, ама пък и не ме оставиха да си закусвам спокойно първата сутрин като се запознахме.

даааааааа… дойде ред на басейна… Малък и гаден, а така наречения пуул-бар… нямаше лимони, вода или стъклени чаши.

Колкото до плажа… ми беше изкуствен - ивица строителен пясък, ивица бетон, море. Е да де, ама като се облещи тоя вятър насреща целия пясък отиде в басейна и получи някакъв странен жълтеникаво-зелен цвят, а пък на “плажа” зеееееейййййна един бетооооон, ама ЯКО БЕТОН!

На 6тия ден си хванахме парцалите и отидохме в Арапя до края на седмицата. Аграрен, оф роуд път до хотела и навсякъде каравани и палатки! БЛЯХ!

Уж нов, хубав хотел 4 + звезди, то мноо хубаво, ама собственика беше излъгал майка ми че се намира на плажа… А що се отнася до персонала - всички пряки и не пряки роднини на собственика и никой нямаше никаква идея каква точно функция изпълнява. Ама поне басейна ставаше… По-малък беше отколкото в Долфин Марина, ама поне беше чист.

И при такива условия мина моята почивка. Прекарах си цялото време в спане и четене на весели женски романи с хепи енд. Може да се каже че съм си починала хубаво, въпреки всичко останало.