Част 2: Пристигането

Свеж морски въздух, 7 часа сутринта, още беше хладничко и приятно, идеше ми да разцелувам земята, чак щях да звънна да кажа да цунат Косьо за дето ме пусна (но се сетих че е малко рано) и нашето момче пристигна. Яхнал чуждото Ауди А4 със странен смотан цвят (ни черно ни синьо), надул няква чалгия от сорта на АТАКА МИКС с усмивка до уши.

Качих се с извесна неувереност, намалих музиката и тръгнахме към тъпото село Влас. Хапнахме по една палачинка (Защо по дяволите слагат винаги кетчуп и майонеза?! За тея неща се пита! Мразя! Мразя! МРАЗЯ! И то на едно място!) и стигнахме до въпросния комплекс на братя Диневи. С усмивка си стоварих багажа, защото си мислех само за това как еееееееей сегичка ще се просна да спя някъде.

Няма да споменавам подробности, само ще кажа, че в апартамента, който компанията си беше наела нямаше място за мен…. При вида на… нещото, което ми бяха подготвили за спане кротко излезнах на стълбите и си се наревах като пич, защото просто ми дойде в повече с това ужасно пътуване.

Както и да е де, в крайна сметка моите пари отидоха за една квартирка 2 на 2 и половина, но поне имаше голямо легло на което се наспах, за да мога да понеса всичко останало…..

(следва продължение)

Вече не искам на море, честно… До сега май толкова кошмарно не си бях прекарвала. То не че беше чак толкова зле де, но определено тръгнах с друга идея за почивка….

част 1: Пътуването….

Кошмар! Разбирате ли КОШМАР!!! След като вече бях на половината път до гарата (естествено прилично закъсняваща) се сетих че съм тръгнала с жълти джапанки, а не с розови. Може да ви се струва глупаво, ама си беше истинска трагедия, защото трябваше да ходя по плажа със сандали, понеже жълтото нямаше абсолютно нищо на което да пасне, а така е гадно! Както и да е, в последствие джапанките се оказа най-малката ми грижа.

Качох се на рейсчето и тръгнахме… 10-20-45 минути, мен вече не ме свърташе на едно място. Много симпатичното очилато девойче до мен заспа като ударено с парен чук по главата и през целия път гък не каза. Пуснаха ни филм - “Раздялата” с Дженифър Анистън и Винс Вон… Какво като е още по кината и имам същия релийз вкъщи свален от и аз не знам кой загубен сайт?! То много хубаво де, ама го гледах преди няма и седмица и е ужасно смотан филм.
час и половина - изпаднах в истерия. Моржа дето седеше пред мен си дръпна седалката възможно най назад и се оказах много приклещана. Не знам защо беше решила че съм късокрака Започнах да въртя телефони като все едно не съм на ваучер, и после като си проверих кредита ми стана лошо. Успях да се изпокарам с когото мога…

Но все пак дойде ПОЧИВКАТА и след нея се чувствах като нов човек, даже се залафих с едни девойки, които отиваха в Несебър.

И стигнахме до Слънчев бряг, гледайки Карибски пирати 2 (също все още по кината)

където….

(следва продължение)

след дълго разглеждане на стария ми блог останових, че няма нито едно ентри, което си заслужава да бъде пренесено.

Очаквайте нови…..

НЕ МОГА ПОВЕЧЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ИСКАМ НА МОРЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ

Седиш си в трамвая кат пич, щото си гъзар и живееш на предпоследната спирка и какво наблюдаваш - бабички и старчоци, които не могат да се движат, на последен дъх живот едва ли не, но целеустремено се ръгат, надбягват, бият и крещят само и само да се докопат до свободното място. А когато все пак не успеят какво правят? Набелязват си жертвата - девойка във феически розов потник, седи си, зяпа си през прозореца, слуша си музика и изразява апатичното си настроение към целия свят. Застават до целта и пускат в действие изработените си стратегии:

Стъпка 1: кашлят неестествено.

Стъпка 2: започват да охкат

-ти разбира се не чуваш,защото си си забил на дълбоко в ушите слушалките и се кефиш на ум на благото ретро, което си си пуснал (C. C. Catch - Cuz you are young)

Стъпка 3: Адски непринудено те побутват по рамото… няколко пъти докато не ги халосаш с чантата.

Стъпка 4: Продължават да те ръчкат докато не ги изгледаш злобно и тогава идва….

Стъпка 5: “Девойче направи ми място да седна”

Хубаво, ти си младо цивилизовано момиче, псуваш НА УМ и ставаш, но тогава идва следващия момент с дългата лекция, че трябвало да се сетиш сама за това… бла бла бла

Много ми е интересно всички тези старчоци и бабичките им къде по дяволите са тръганли при положение, че изпукват като въшки на тия жеги?! На ония свят има да се чудят защо са се качили в трамвая…..
P.S М/у стъпка 2 и стъпка 3 може евентуално да ви се случи да ви настъпят с бастун….

Живота е нечестен, факт. Според мен човек не трябва да остарява прекалено много. А относно израза “Искам да остарея с теб” мога да кажа само че ме побиват тръпки като си помисля…

Бръм - Бръм - Бръм! Аз пчеличка съм!