хахахаха!

Напоследък забелязвам в себе си висша форма на изтрещялост! Не знам какво ми става, сигурно е някаква форма на истерия покрай всичките глупости дето ми се събраха на главата.

Не стига че си направих телефона на сръбски даже, след тоя филм вчера ами и в главата ми изникват някакви супер странни песни…

“аз ще бъда с чуууууууудна рокля, ших си яяяяя самааааа, с букли от сатен ще блестяяяяяяя”

Имам едно да кажа за този филм:

Ахахахахахахахахахахахахаха!!!!!!!

Ще умра!

На всички които не са го гледали, най-горещо го препоръчвам! От ужасно много време не се бях заливала от смях така… Особено края е направо блестящ!

не може да е истина!

П.П. Започвам да се приготвям за вечерното партиииии

А бе… МАМА МУ СТАРА!  Тия съседите ми не са нормални! Мразя ги! Събота ми е единствения ден през седмицата, в който мога да се наспя, а те решиха да си правят ремонта точно в 9:30 сутринта. Ще ви разкостя бееееееее!!!!!!!

както и да е де, нищо не може да помрачи хубавото ми настроение, защото !днес!  my really really best friend ever има рожден ден!  Най - накрая и тя стана на 18 и сега ще можем и двете да си щъкаме наляво - надясно както в доброто старо време!

В тоя ред на мисли се чудя дали да не я измуфтя да ми изправи косата за довечера или да се мъча сама с пресата….. Или да пробвам да я изправя сама с ютията, ама така има голям шанс да си я лепна за челото….

Както и да де.. и Ина искам да я убия щото ще ме накара довечера да вися на една маса, с хора (човек), които не мога да понасям (гаджето и), амаааааааа тъй като нея много я обичам, ще трябва и тях (него) да ги (го) обичам. Сигурно се чудите за какво са скобите… ами… не искам да персонализирам толкова явно. Ахахахах

Нещо не съм в ред днес и по този повод ще седна да изгледам НАЙ-НАКРАЯ “Като порасна ще стана кенгуру” От толкова много време му се точа на тоя филм, че направо не е истина! И този път НАИСТИНА ще го изгледам целия ОТ ДО! Нищо че съм му гледала началото вече около 5 пъти…

По-късно ще ви напиша още едно ентри, отнасящо се до “петилетката за 4ри години”

П.П. Сънувах Дани… Събудих се в ужасно настроение, въпреки че не си спомням каква точно беше врътката… а настроението ми сигурно беше ужасно заради “рррррррррррррррррррррррррррррррр” - то идващо от съседния апартамент…

И  понеже сядам да гледам сръбски филм, на съседа мога да му кажа само “Йебем ти пичку материно”

П.П2. По принцип знаете че не съм такава простачка, ама ми скъсаха нервите!

End of Story!

…when you don’t wanna wake up!

Дните като този хич не ги обичам, въпреки че е петък и по принцип е хубав ден, амааааааа тоя път хич не е на хубаво.

Всичко се започна със събуждането още, когато видях на мамa киселата физиономия да се подава през стъклото на вратата на стаята ми… После някакво дежурно разменяне на крясъци и излезнах от вкъщи.. После естествено ръганица в трамвая (Жоро, никога няма да ти простя че ми продаде колата), и за капак все едно не ми беше достатъчно ами и на път към офиса засякох любимия ми колега, към когото имам чисто садистични желания и искам само да го убия от МЪКИИИИИИ….

както и да е

След това час и половина събрание на екипа, отговарящ за сайта на HiComm, много много много и все хубави идеи, обаче един бог знае дали ще успеят да се реализират….

Но както и да е….

Тези дни напрекъснато попадам в някакви ситуации от които ми се разтреперват колената и ръцете и сърцето ми подскача и някакви такива подобни, а много мразя.

Случвало ли ви се е някога примерно да се припознаете на улицата в някой, ама под “някой” имам предвид примерно човек, който не сте виждали много отдавна, а пък ви се иска иииилиииииии пък въобще не ви се иска илиииииии някакви такива неща…

Не само това де, чувствам се толкова раздрусана и когато ненадейно чуя от преподавателя “18ти номер! Любомира, заповядай на дъската”… а бе някакви глупости абсолютни.

Днес толкова не ми е ден, че даже и писането не ми се отдава….

А като капак на всичко най-гадното е че трябва да се сбогуваме с Яна, моята сродна душа в Атом. Адски адски криво. Не, че няма да си поддържаме отношенията и след това, даже още в неделя ще излизаме заедно, ама ми става адски тъпо като си помисля че няма да е тук всеки ден, а на нейно място ще дойде някои залухав досадник, дето трябва да се превъзпитава!

Надявам се, че като и приключат изпитите ще се върне!

Абе… много ми е странно… До сега само веднъж ми е било наистина кеф на Нова година и тоооо кога беше… не тази, не миналата, а по-минала май се пада… Когато с Иничка и Вилето изпростяхме много лошо, ама дори и само 3те ни беше много забавно. Как се наквасихме с някакво винооооо… а тяхните на Иничка ни оставиха и цигариииииии…. а бе мани… много готино беше.

2005 всъщност май беше най-жалко посрещнатата ми година и се надявам никога повече да не ми се случи! Ама никога! Бяхме се събрали в “Линията” обичайните заподозрени - аз, Емо, Уизърда, Лиско, Макс, Батко и ебала съм му майката кой още, но като цяло - кученцата се бяхме събрали. Когатоооооо…. на тоя психар Емо му стана нещо и реши да си ходи. Мисля че се бяхме разбрали нещо от сорта АЗ да НЕ ПИЯ (ужас, тръпки ме побиват само при мисълта да НЕ пия), а пък си сипах, за да имам с какво да казвам наздраве и тоя психопат се разсърди, врътна се и си тръгна, аз го гоних нещо там по улицата и в крайна сметка в 12 без 15 стигнахме в апартамента на тяхните дето още не се бяха нанесли (не знам дали и сега са), врътнахме по една текила и си легнахме…

ейййй… тоя човек беше много зле. В смисъл… за никое друго бивше гадже не мога да кажа това, което казвам за него, ама това си бяха едни НАИСТИНА ЗАГУБЕНИ 8 месеца от безценния ми живот! както и да е де, ако някой ден реша да пиша романи забившите си и за тоя ще разкажа.

2006 беше посрещната по-подобаващо, но пак не мога да кажа че съм си прекарала супер супер готино. Някъде на майната си в една вила, на един дърт педофил - сводник (по принцип се води че има фабрика за кожени изделия), на щерка му дето е 2 набора над мене някакви пуберски приятелчета цял отбор (ужасЪТ!), на въпросния дърт гнусен тип 17годишното…хъх… гадже, култовата Пепа Секса, Антон (на Дани единствения съученик) и неговата там.. а да, и няква малка такоа… ама мноу малка… иииииии кой още беше.. а да Илия Загоров… Всички се изпонадрусаха и изпонапиха, Дани не беше по-назад, таааа мазало общо взето. Посрещнахме новата година с малки ексцесии като например счупена чаша в краката ми, пиратка в гърба на Дани, която му скъса якето и някакви такива простотии и дойде момента, който очаквах най-много. Или иначе казано - да си легна. Даааа… беше супер… първите 15 минути, след които адашката (тая 17 годишната) и въпросната Пепа секса решиха че няма къде да спят и трябва да дойдат при нас… Били ли сте някога в едно легло с две предрусали момичета, който искат да се таковат….. блаааах беше гадно, направо не ми се говори за това!

И кажете ми след тези 2 тъжни разказа как да имам някакви очаквания за посрещането на новата година? Наистина не знам къде искам да съм, защото живея с обеждението че това е най-трагичната нощ от годината…

Чудейки се къде точно да посрещна новата година се размечтах пак… Такива хубави екскурзии правят, а аз толкова остро нямам пари….

Дубай (на арабски :دبيّ) е едно от седемте емирства, съставляващи Обединените арабски емирства, намиращи се на Арабския полуостров. Същото име носи и най-големият град на това емирство. Дубай е управляван от Х.Х. Шейх Мактум бин Рашид Ал Мактум, който е и Министър-председател на федерацията на Обединените арабски емирства. Дубай е второто по големина емирство след Абу Даби, с население от 680 000 жители. То е разположено в Персийския залив, на югозапад от Шаржа и североизток от Абу Даби.

Дубай е древен град, известен със своите традиционни пазари (суки). Местата, които могат да се разгледат, са много, но сред най-известните са Двореца на шейха, Дубайския музей и Джумитра. Градът е изпълнен с модерни небостъргачи като Емирските Кули, които са 12-ата и 24-тата най-високи сгради в света, също така и луксозния 7-звезден хотел Бурж Ал Араб, превърнал се в символ на Дубай. Планира се проектирането и построяването на изкуствени острови, най-големите в света - трите Палмови острови в Джумейра, Джебел Али и Дейра, Остров на света и Дубайска блегова линия, които ще включват вили, магазини и хотели.

Нека ви задам един въпрос - А БЕ ВИЕ ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО ДАЛЕЧЕ Е ТВА БЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ?????

ахахахахах

Добре де, нека реално ви разкажа за вчерашните си приключения….

Хващам си аз 204 културно от вкъщи и слизам на Плиска. По дългия страшен, но славен път ми пада батерията на мп3 плейъра и ми идеше да се гръмна… както и да е де, стигнах все по някое време…. и от там последва кафенце и едно доста дълго чакане на автобус номер 306, не знам колко време чакахме, много беше… ама то с междуградските е така, какво да се прави?

По пътя с горе споментия автобус като екстра имах обяснения какво виждам от ляво, какво виждам от дясно и накрая слезнахме на някаква спирка посредата на нищото…. Малко ходене пеша и стигнахме до крайната цел със скърцащ асансьор..

Не, разбира се, че това не е всичко!

По-късно вече имахме нова дестинация (от тук започва и веселата част и идва моето изумление). Вървим си ние весело и щастливо през някакво ТЪМНО, НЕОСВЕТЕНО подобие на парк, пълен с някакви странни типове, всъщност цяла тълпа, когато виждаме един БОЖЕСТВЕН, добре охранен, едър доберман. Наистина беше много хубав, аз нали имам известна страст към тази порода…

После дойде “много хубавата кръчма, в която НЕ пускат чалга” (да, да и един мармот какво правиииииииил? Завивал шиколад в станиол!!!). С всяка изминала крачка, аз чувам познати звуци, по времето когато стигнахме пред вратата вече със сигурност бях убеден какво чувам - Малина - Страст “300 пъти в минута биеееееее сърцето в менееееее, 300 пъти в минута щооооооооооооом доближа до тебеееееее” мани… ниаква чалга няма там…

После… какво бешееееее….. А да.. трабанта… Трабант комби, със затъмнени задни прозорци, а отвътре се чува… какво се чува ДЪНИ та се къса някакъв хаус, ама направо ченето ми удари в земята. После точно до една купчина боклук имаше някаква кола дето имаше много гъзарски джанти, ама само на задните гуми… след това и един кадет в жълто и бяло, после мина и още някакво извънземно нещо, дето така и не разбрах какво е. ама туниииииииинг ужас ужас….

Искрено съжалявам че не можах да напиша това ентри снощи, докато още бях в шок от преживяното…

Не бе… не беше чак толкова лошо.. честно!

Или просто мисълта за свекъра и свекървата (мама и тати :D) дето искат да ми купят пантофи и ме нагостиха с домашни пуканки, в момента е по-силна от цялото приключение по улиците на Младост.

:*

Днес е от онези тежко тегави дни… Сигурно се дължи на Васко Кръпката или по-точно атмосферата, която си създадохме докато той се напъваше там… А бе беше си весело… само дето беше четвъртък, а днес е петък и направо след малко ще си закова главата за точно тази клавиатура дето щъкам като хлебарка по нея. Опитвам се и се опитвам да си държа очите отворени, и продължавам да се опитвам, ама то не става и това е…

А е само 2:30…

Много бавно минава времето, в което ще се прибера или поне ще се разплуя в някое топличко топличко кафе… Такива ми ти работи, само хубави. Ама много бавно минава тва време беееееееее…. само 10 минути са минали откакто отбелязах че е 2:30.

Абе днес мисловния ми процес е крайно забавен… Тва за автопилота въобще не важи! Дръпнала съм си ръчната като стой та гледай!

А и ужасно много ме мързи. Ама ужасно много!

Тва сигурно щото ме събудиха по адски кофти начин (факта че съм сеприбрала в 4 часа и съм заспала в 4:30 няма АБСОЛУТНО нищо общо). а как ме събудиха? ми гадно! Не ми стига че самата аз бях махмурлиика, ами ми оставаше на друг махмурлия глупостите да слушам. Ама като ви казвам глупости имам предвид някакви грандиозни простотии, които не ме засягат по абсолютно никакъв начин.

И ми наговориха гадости….

Не знам как може човек, който не ме познава от вчера или ония ден, а от близо 2 години (айде 1 и половина, да не си крива душата) да ми обясни че съм тъпа и не знам какво ииии че съм се продавала ииии че съм щяла да ходя да танцувам на масата на някой “чичка” в СинСити абеееееее кво ли ви се обяснявам, тва е болна работа….

Anyway - it’s over forever&ever….

ето, вече са минали цели 20 минути откакто отбелязах че е 2:30…. хубаво… още 3 часа и 10 минути и дим да ме няма

От мноооооого време се каня да кажа нещо за градския транспорт и май сега е момента, тъй като ми е прекалено рано сутрин да обикалям по света.

1) Запомнете от мен следния съвет: Когато се готвите да пътувате с градски транспорт си купувайте билетче предварително, защото ако трябва да го взимате от шофьора ви се налага да седнете в предната част, а от там се качват всички трудно подвижни старчоци и бременни жени. Искаш не искаш ти се налага да станеш и тогава тълпата те мачкааааааааааа….

2) Много са ми интересни хората дето живеят някъде на майната си по Младост примерно. Как въобще се опитват да ме убедят че това е хубав квартал при положение, че телефоните им са aналогови и имат дуплекс?! А на всичкото отгоре им отнема по час - час и нещо докато стигнат до центъра! И автобусите закъсняват с по 50 минути?! What the FUCK?!

Златна мисъл номер две за днес: Ако ти отнема повече от 20 минути да стигнеш до центъра по-добре е да се гръмнеш или да се преместиш….

Или всъщност като се замисля…. Може би трябва да си стоят в по голямата си част там по младостите и света тоица и банишора и на майната си, за да си живея аз спокойно в Борово…. Само на ценните кадри им позволявам да се местят по към цивилизацията….

3) И за край сега цитирам златната мисъл на чистачката от тази сутрин “Да ги еба в перверзните нещастници импотентни”

Хаваи (английски Hawaii) е щат в САЩ с административен център Хонолулу, който е и най-големият град в този щат. Щатът Хаваи е част от по-големия архипелаг на Хавайските острови. Населението на Хаваи е 1 211 537 души (2000). Хаваи са с обща площ от 29 311 kм² (10 931 мили²). Хаваи са приети за 50-ия щат на Съединените щати на 21 август 1959 г.

Друг по-известен град в него е Норт Шор, в който всяка година се провеждат световноизвестните състезания по сърф — през декември и януари морските вълни достигат височина на 6-7-етажна сграда.

Островите са изключително красиво място. Климатът е тропически, дъждовният сезон е от декември до края на март. Лятото е сравнително топло,­ средната температура е около 30°, но тъй като влажността на въздуха достига 70%-80%, горещината не се усеща толкова силно. Островите не са големи, така че, където и да е, човек винаги е близо до плажовете. Има две планински вериги, които разхлаждат климата.

Хората в Хаваите водят динамичен и интересен живот благодарение на природните дадености: има възможности за каране на сърф и кану, плуване, спортуване, планинско катерене и гмуркане. Има множество паркове, както и прекрасни коралови островчета. Хаваите изобилстват от пеперуди, птици и прекрасни екзотични растения.