Вече 5 дни ме боли главата. И какво по-точно ме боли искам да питам, то мозък не ми остана ебаси… или ако е останала някоя самотна клетка е замръзнала или пък и тя е умряла от самота.

Чувствам се сдъвкана и изплюта, а се очаква да уча по математика? ДъъъъЪЪЪъъ! е са, няма проблеми просто!

Въпреки че още упорито нямам коледно настроение, прословутите сладки на мама са готови. Коледните сладки Rulz! Yehaaaaa

P.S. Още ме боли главата, вече 4ти ден, мисля скоро да се самоубия или да се надрусам с валериан, за да мога да поспя мялко….

боли ме главата.

имам чувството че някой ме е ударил с нещо мнооооого мноооооого тежко и ефтино!

Гледах си стария блог и ми стана супер весело от някой неща, като това:

С радост мога да съобщя, че вече се оправям. Коляното ми остана само с леко синьо/червено/лилаво/жълто/зелени оттенъци и ходя поооооооооочти нормално. Даже днес припках по стъбите, ама може и да е защото се надрусах с обезболяващи,  както и да е, фактите са си факти - припках по стълбите. Утре като се събудя не знам как ще съм.

Ръката ми продължава да има същата ужасяваща синина, не е мръднала, все така ме боли като се подпирам, но дори това отстъпва на отвратителните болки в гърба, които ме мъчат вече 4ти ден (откакто паднах).

Другата ДОБРА новина е, че на моят герой устната му се върна в нормалните си размери и пак си живеем като преди сладко сладко с всичките му глезотии и мързеливи утрини с въргаляне в леглото и сме готови за преживявания в събота, когато ако се намери подходяща мишенa ще ме учи да удрям както трябва, без да ме боли ръката после 

Като се сетя как се степахме тогава за некви пълни глупости ми става много забавно

Или пък техники за изправяне на коса:

Къдравите хора като мен, винаги си мечтаят да бъдат с права коса… Та и аз така… и имам чувството че съм опитала всичко:

1. Сешоар - в домашни условия е доста трудно и няма сила на земята, която да накара, краищата да не се подвиват. Най-безвредно

2. Гел за изправяне - ефекта е че косата ти изглежда мазна, седи на продърпани кичурчета с подвити краища…. Може да ти се появи пърхот… гадост

3. Преса - пак е трудно дори когато някой ти помага, недай си боже да трябва да се справяш сам…. Поизгаря малко косата, но ако искаш права коса ще се прежалиш

4. Ютия - най-ефективния начин, косата ти седи права като вестник, няма как да има обем, но за сметка на това седи лъскава и е приятна на пипане. Бая изгаря, въпреки че ютията трябва да е на най-ниската степен. Няма как да се справи сам човек, но нали за това са приятелите.

4. Комбинирано - преди малко си съсипах косата със сешоар, гел и преса…. ефекта - потресаващ… ще допълня когато гела изсъхне…. и пак не вярвам да изглежда добре…

Беше ужасно

Такива някакви ми се вият из главата

Да, факт - ебало си е майката. Всичко! И ми писна вече! Писна ми да идвам на работа, писна ми да ходя на училище, писна ми от скапаното ми ежедневие което тоталната скука и еднообразие. Писна ми едни и същи даскали да ми крещят и да се заяждат, писна ми да разхождам кучето, писна ми да ям филий с кашкавал, писна ми и от спагети, писна ми от гадната лаваца с мляко и скапаните късметчета, който мацката долу ми дава, писна ми и от млякото с нес вкъщи, писна ми да ставам рано, писна ми да ме тъпчат в трамвая, писна ми ботушите да ми убиват, писна ми пътя от витошка до раковска, писна ми и от пътя от раковска до ботев, писна ми от скапания електронен звънец, писна ми да не се наспивам, даже ми писна и пред компа да седя, писна ми да зъзна като куче щото температурата навън е - 1500 градуса, писна ми сутрин да мисля какво ще обличам,писна ми да се притеснявам за всичко, а бееееееееееееееее писна ми от всичко какво ли ги изброявам… от всичко всииииииииииичко. Искам някъде далече (на слънчево и топло място!) или с други думи

I wanna run away
Never say goodbye
I wanna know the truth
Instead of wondering why
I wanna know the answers
No more lies
I wanna shut the door
And open up my mind

зле ли ми беше тогава:

искам пак на моретооооооооооо

… дори и пак да съм толкова рошава

Живота беше къде къде по-хубав

искааааам антидепресантиииииииииииииииииии, искааааааааааааааааааааааам ина да не е такъв идиоооооооотттттттт, искааааааааааааааааааааааааааааааааааммммм да си починаааааааааа.

дам, днес взех генералното решение как или зимната ваканция след нова  година или междусрочната ще отеба всичко и всички иииииииии изчезвам към Горна Оряховица родата да ме угои малко, че и без тва съм заслабнала безобразно. Дано леля ми не ми направи пак мляко с ориз че направо се втрисам…. ама пък имаше и много добри попадения. Последния път за 4 дена се натъпках като за 4 месеца.

Имам нужда от почивка. Имам чувството че мозъка ми съвсем скоро ще изпуши!

да ви обяснявам с Ина защо се скарахме няма смисъл - фактите с че и споделих нещо тя издъни нещата по гаден и долен начин, а сега седи и ми се хили насреща все едно трябва да и се извинявам за това че е безотговорна, несъобразителна и малоумна.

Супер, най-добрата ми приятелка е пълен тапир. Изведнъж адски силно започнах да чувствам липсата на мама наоколо. Тя поне се е научила как да не дъни нещата…

От друга страна ако не беше Ина сигурно още щях да съм онова тъпо копеле с което не може да се говори. Тя ужасно много ми помогна да се справя с шока след като скъсах с Емо - направи ми промяна във външния вид, занимаваше ме само и само да не му се обаждам, представи ме на много и различни хора,  запозна ме с Дани…

Каква съдба! Днес вървяхме със Сандра по “пиротска” (The quest of the  high heels) и си разсъждавах в тая насока, когато тръгнах да и разправям някаква весела история, в която ние двамата сме главни герои, когато… видях позната еконтска кола и вътре кой мислите? Даниииии…

… за своите любими жени. За пример давам следния мейл от любящия ми съпруг към шефчето:

Уважаеми г-н Динев,

С огледа настъпващите празници, и подготовката за тях, съм длъжен да Ви уведомя за необходимостта от 13-та, 14-та и 15-та заплата, както и от солидно възнаграждение за положената работа от вярната ми съпруга в поверената Ви фирма.

Предвид семейният разговор снощи, бъдещето ми на щастлив и независим developer е застрашено от лицето “тъща”, което също, подобно на гореупоменатата ми съпруга има нужда от солидно възнагражение.

С оглед изложените факти, предлагам следното:
- месечните възнаграждения на лицата “Асенката” и “Адаша” да бъдат преведени на сметката на съпругата ми
- Вашето лично месечно възнаграждение, както и тези на лицата “Васе” и “Цецо” да бъдат преведени на сметката на лицето “тъща”
- личната ми месечна заплата да нараснте трикратно

В очакване на вашият отговор, оставам
С уважение:
Senior Developer
Atom Solutions

Не знам той как го мисли да успея да се наконтя като хората само с парите на Асен и Адаша, ама пак че е по-добре от стоте и 50 лева, на който съм щастлив притежател, от който след пазаруването на коледни подаръци ще останат ъъъъъъ…. 20?! нищо де, ще се надявам на милостинята на баща ми да ми купи ботуши, а аз с тея 20 ще си купя мрежест чорапогащник

Толкова весело ми стана че ми иде утре да отида в офиса като клошарче, да изкарам гладния поглед и да кажа на шефчето “Бате бате, дай 20 стинки за баничка”

ахахахахха

след 16 часа сплитане, със Сандра най-накрая се преборихме с опърничевата ми коса. Общо 122 плитки по 50 сантиметра, което прави 61 метра… Които днес се наложи да разплетем! Поради неизвестни причини, вплетения материал се оказа прекалено тежък за може би ужасно чувствителната кожа на главата ми и цяла нощ сънувах че ме скалпират, а на сутринта се събудих с АДСКИТЕ болки в кожата на главата…. Нищо де, беше полезен експириънс (тая хубава българска дума), защото знам, че повече никога няма да го направя

Честит празник на всички студенти - бъдещи, настоящи, минали и тн!

Като оставиш душа да ти потропа на главата (както казва учителката ми по литература) вземеш че се замислиш прекалено много. Аз например за 30 минути в банята си дадох сметка за измененията на собствената си личност в последно време.

8ми декември 2003 - тъкмо бях започнала активна комуникация с човека, който в последствие коренно промени живота ми. Не ми пукаше за никой и за нищо и живеех пред компа

8ми декември 2004 - за пореден път потисната, пренабрегната и скарана с ония харпун Емо, на кротко събиране в тях, където той открито си се сваляше с някаква приятелка на някой негов приятел… Прибрах се вкъщи и си счупих клавиатурата. По това време на благия ми характер беше заебал собствения си живот и живееше на ония психар депресиите…

8ми декември 2005 - ресторант “Бъфало” гр. Люлин… така де ж.к. Люлин. Най-накрая поех съществуването си в собствените си ръце, оправих си бакиите в училище, осъзнах че няма друг човек на земята, с който да се разбирам по-добре от мама и че всъщност не ми трябва да търся приятелство от никой друг освен от нея ( и сестрите разбира се, за какво са ми тамън 2 на брой ако не разчитах на тях да ми дават акъл). Да не говорим, че точно на този ден преди точно една година, Дани беше приятно упоил се и за първи път в живота си чух някой напълно искрено да ми обяснява че ме обича. Не че до сега не ми се беше случвало някой да ми блещи половин час че съм жената на живота му, ама тва е друга история…

И да видим тая година какво ще ми донесе студентския празник (освен контролно по история) или по-скоро ми е интересно догодина какво ще мога да напиша…