Отчайващ сам по себе си, напомнящ ми за жалкото ми съществуване. Вссееееееееееееееееки ден, едноооооооооооооо и също! Иде ми да си продам душата на дявола стига да си плати както трябва. Само и само да ме прати примерно на едно околосветско пътешествие, да видя света, да се насладя на всичките красоти на Париж, да съчувствам на гладните сумалиичета, да помедитирам с индииците, да видя Биг Бен, да подгоня гълъбите ония гълабарския площад в Рим, да се возя на гондола, да видя северното сияние, да ловя риба в лед, да карам кънки на червения площад, да карам сърф да пия кафе, гледайки статуята на свободата и още колко ли неща ме чакат? Кенгурутата в австралия, вулканите в нова гвинея, пирамидите в египет, лилавите крави на милка и още и още… Толкова много неща искам да видя че не знам дали един живот ще ми стигне, дори да тръгна след 5 минути. Всъщност не знам дали ще мога да стигна даже до витиня да скоча с бънджи скоро, а това не е чак толкова трудно изпълнимо.. Божееееее божеееееее, колко мъка има по тоя свят… Колко мъка има в МОЯ свят. Кога ще свърши всичко това? 40 дена след погребението сигурно ще се изяждам от яд че не съм видяла всички тези места…

Евала на УНСС! Уважавам! Не стига че приеха ЕПИ (единен приемен изпит) ами и точко образуването им кърти от всякъде. Доволна съм. За правилен отговор получаваш 4 точки, за грешен ти отнемат 1, а за непопълнен отговор нито ти отнемат нито ти дават. Радва като идея, а ако съм разбравила правилно не ти смятат дипломата. Най-накрая някой да се сети, че в училище не ни оценяват по еднакви критерии.

Вчера мама ми донесе двата свитъка с тестове, които ми трябват - общата час и трети модул - БЕЛ. И от !днес! ще се почва едно бясно решаване, докато не ги науча на изуст. Единственото, което ме притеснява е че от раз намерихме една грешка в отговорите и надали е само една. Както всичко останало в тая държава всичко се прави на 2 на 3…

Животът ми е станал безбожно тъп и застоял, че чак започва да мухлясва. Социалния ми живот е паднал някъде под нулата, никакви излизания, никакво пиене, никакви забавления! Драма, драма, драма… чувствам се ужасно нещастна така Мразя го тоя месец… следващия също! въобще… живота започва с началото май! Чакам!

Вчера ходих на кънки. Беше най-хубавата пързалка, която съм правила до сега. Конкурира се дори и с онзи случай когато леда беше само мой. И пак благодарности дължа на Жоро.  Тва е супер яко, 2 от 3те ми най-ярки спомена на леда се дължат на него. Ама ако го познавах от по-рано сигурно той щеше да ме качи на кънки за пръв път.

Живота върху леда става простичък и много приятен. Единственото за което мисля е защо по дяволите не зачитам аксесоари като ръкавици.

Вчера отново почувствах, че света е в краката ми и имах онова невероятно усещане на пърхащи пеперуди в корема и подкосяване в колената. Беше невероятно и направих неща, които не знам дали ще мога да направя втори път, но при всички положения ще се опитам, дори и да се пребия като куче.
Ама как да ви опиша чувството на леда? Въодушевлението, което изпитвам. За мен е толкова страхотно и толкова невероятно и когато се засиля или направя някоя пресечка като хората съм като… а бе…оная там Ледената кралица да ходи на топло, тя сигурно и ски не може да подкара… Време и е да си вземе отпуска, защото до края на сезона спирка няма да имам. А пък ако успея да сея ентусиазма си наляво - надясно се надявам да мога да се радвам и на някоя целогодишна пързалка… еййййй тогава кво ще стане!!!

И така и не можах да ви опиша скоростта с която се пързалях и нещата, който правех и как си кръстосвах краката без да ме е страх че ще падна въпреки че дори не виждах какво правех.

Никога не съм се замисляла защо всъщност блогвам, ама си имах за цел да блогвам всеки ден… естествено рядко ми се отдава възможност да го направя наистина да е всеки ден, но в повечето случай гледам да го правя.

Миналата седмица докато нямах интернет си нахвърлях някакви златни мисли в специалната тетрадка с овцата кънкьор и довечера ще седна да ги напиша, сега ме мързи, а и нямам време… Радвам се на нета вкъщи като циганче на тубичка ц200…

Забелязвам тенденция из блоговете да се поства нещо от сорта на “5 неща, които не знаете за мен”, та и аз да не остана по-назад.

1. Когато мама я няма се чувствам като малко дете, което се е загубило насред мол-а

2.  Не мога да заспя ако не гушкам нещо

3.  Обожавам милинки, ама не съм яла от …. сигурно има 1-2 години

4. 2те най-любими места на света, на които намирам абсолютно спокойствие са стаята ми и на плажа, ама ми е много зор докато стигна до 2рото, защото…

5.  Искрено ненавиждам да пътувам… Ама толкова адски много мразя да пътувам, че само от мисълта вече ми се гади. Не знам защо е така, като малка нямах такива проблеми.ю

Ами това са мойте 5 в случай че някой го интересува.

50 пъти смених темата на днешния пост, омръзна ми вече. Нещо нямам муза, не ми се пише.

Утре пак. Да си призная малко съм нещастна. Или тъжна по скоро.. не знам

мързи ме! Ядосана съм! не ми се занимава с нищо!

P.S. Естествено че съм ти сърдита не ми задавай тъпи въпроси!

Мисля, че нещо съм врътнала.. бях страшно убедена че с Ина не сме се чували, а всъщност чсе чухме… едно голямо ВТФ!

Както и да е де, сутринта като идвах към офиса мислех за много неща, които да изброя в днешния пост, ама ги забравих. Казвам ви сериозно нещо съм се чалната… Също както и Мел Гибсън, който тотално е сдал багажа. Вчера се замъкнах да гледам второто му произведение като режисьор и е почти толкова гадно колкото първото.

Друго за което мисля е как след един час ще ходя да ям и после съм на училище, АДСКАТА гадост! Писна ми от глупавото даскало, страшно много ми пречи на.. реализацията… Нищо де, още само 5 месеца. До са 12 години траех, още половин ли няма да издържа.

За какво друго мисля… че са ми много готини снимките, който взех генерално решение даги нося в себе си, за да може всичко любимо да си е близо до мен - сестрите, кучето, Ина и Мила… и мен самата разбира се.. понеже понякога се губя…  както и любимата коледна картичка с lots and lots of  телбод…

иииииии кво друго? Голяма съм патка

След архивите, които изровихме преди малко с Илиан, просто не мога да се въздържа от коментар, защото не е истина колко назад се върнах… Да бъда точна в 9ти клас.. малеееееееее… леле малеееее… Ама по-добре да не говоря а само да покажа

това всъщност е в 8ми клас, когато бях в Гърция за пръв път. Това е снимката която търся от… 3-4 месеца насам.

Тука вече съм отпрала бузки кат на хамстерче.

Има някакъв шанс да стане човек от мен ама…

се пропих….

Направооооооооне мога да повярвааааааааамммм че изровихме тези неща от дебрите на интернета!