Ebasi, pribrah se predi edinchas i oshte ne sym se sybula ahahahahah

тая вечер (аз съм хубава) на мода еееееееее Деси СЛава иииии песничката която открииииииих lo-lo-lo-lo-lo-lo-loveeee meeeeeeeeee илиииииии Невъзможно е да спрем кръвта кипиииииииииииии, ще се случи нещо, КОЙ ЩЕ МЕ ВИНИИИИИ?!?!?!!!!!! ахахахаха

нещо се омагьосах прекалено много с тва вино и тоя бейлис и по добре да си лягам… или поне да спра да пиша

P.S.  Шеееееефе, шеееееееефе имаш мнооооооого гоооооолям успех FUCK - FUCK - FUCKтите го сочат…

П.С.2 А бе тва момиче как може да има песни с такива текстове? ахахахахахахахахахах

Ходи ми се в Гърция… ама МНОООООООООООГО ми се ходи в Гърция!

Afto to kalokairi tha nai magiko
Tha zisoume to kati diaforetiko
Ti nyxta mera tha tin kanoume emeis
Kai oneiro tha moiazoun ola tha to deis

Afto to kalokairi tha nai magiko
Tha zisoume to kati diaforetiko
Se after party dipla stin akrogialia
Tha se methisw me sfinakia kai filia

Afto to kalokairi…

Чувствам много, чувствам много,
но оставам захласнат по израза на лицето ти
с този начин, по който ме гледаш,… и думите не излизат.
И внезапно, и внезапно
ти се появяваш пред мен,
държейки в ръка питие и цигара, и питаш за огънче.

муахахах и питаш за огънче. За всички, които се чудят от къде тая лудост в мен, може да чуето тук или да видите и чуете тук

В последните 3-4 години бях обвинявана в алкохолизъм, хомосексуализъм, наркотична зависимост, предпочитания към “дърти чичковци с мерцедеси” (къде ги беееее), любов заради пари, едва ли не проституция и още какви ли не простотии на които не ми остава друго освен да се смея.

Не мога да разбера що всичките ми бивши се чалват нещо и почват да разправят на целия свят как съм ги зарязала заради някой с пари, кола, жена и деца Ама хора освестете се моля ви се, много добре знаете че не е така, не ме излагайте! На мен много много не ми дреме, ама тия неща като стигнат до ушите на родителите ми какво ще си помислят за мен милите?! Аре имайте милост! На дали има някой, който не знае колко много обичам нашите и не искам да ги разтройвам с простотиите на някой, който не може да се справи с малко любовна драма… Къде отиде мъжката гордост и простотии? Айде дръжте се на ниво бе мили момчета. Тоооо още малко и ще излезе, че се държа по мъжки от вас, а уж не съм от “силния пол” ахахахаха

P.S. Не, този пост не се дължи само на нападките на Дани за дрън - дрън - мързи - ме - да - пиша, ами на една много много интересна среща от която научих, че вече в продължение на 2 години ходя по въпросните “чичковци с мерцедеси” 0_o Ако не знаете да знаете… за да не сте изненадани колкото бях аз като научих….

Не мога да разбера, що на снимките в tilllate винаги изглеждам потресаващо зле. Не знам как съм се извъртяла и тоя потник, който попринцип е супер готин, как е застанал, обаче да знаете, че не съм бременна в 5тия месец… Виж физиономията тип “пребозала крава” явно ми идва от вътре. Както и да е, докато стигне до нас фотографката извървяхме мноооооооооого път…

От къде започна всичко? От нормалната истерия преди излизане - тичане наляво надясно по бельо с мокра коса - какво да си облека, как да си изсуша косата, как да се гримирам, ще замръзна ли така, нямам време, о боже… и така нататък. Както се вижда, оставих си косата къдрава, облякох си чрния потник с паднало деколте и цепка на гърба с лилавия сутиен (много готино седи, по дяволите), белия панталон и черните ботуши (които ми причиниха невиждан демидж на пръстите, чорапите ми са в кръв целите..) Както и да е, оправих се и излязох. Ядохме моркови докато Тони и Еми дойдат да ни вземат от Сашо и се отправихме към на хотел Рила игралната зала да подскачаме. Съвет: Внимавайте като пускате автомата на normal, а не на easy… А да.. и стреляхме…. Май не се справих много добре със стрелянето, ама… въпрос на трейнинг, ще стана добра с пука сигурна съм.

После какво? Мис Каприс, за малко да ни изгонят, че затваряха горките хора, ама се сетихме да си тръгнем и сами. И тук идва забавната част с куките…

Понеже Сашо е нечовешки мързел и все едно ходи пеша, накара сестра си да мине по забранена улица и каквооооооо? Спряха ниии… А ние се счупихме от смях, поради няколко причини

1. Това не бяха катаджии и нямаха право да ни спират

2. Полицая се облещи супер смешно като видя на Сашо личната му карта на какво прилича…

3. Тони си подаде главата през прозореца да пита колко точки ще и вземат

4. на въпроса “празнувате ли нещо?” отговора беше “даааа, един месец с нея (сочейки мен ) и 20 години с нея, тя ми е сестра”

5. В отговор изречението беше “е щом е така, можете да си тръгвате и при желание да черпите по едно кафе”

И! Най-накрая стигнахме до Екзит където праскахме луди танци до 5 часа сутринта, по едно време имаше известна опасност главата ми да бъде разбита в пода или да се излюскам от двата бар стола на които се бях покатерила, за да съм по висока, но се държахме на ниво… и на крака

Най-накрая си изпълних една от абсурдните мечти - а именно след дискотека да се прибера с трамвая до вкъщи.

Нещо нередно става с мен. Чувствам се различно…

Добре, как да спя спокойно? Това е невъзможно вече! Докато четях това сърчицето ми беше слезло в петите и докато намеря къде пише името на убития шофьор бях готова да припадна от притеснение. Вие представяте ли си как някой ден ще си седите вкъщи, ровейки се из дебрите на интернета и изведнъж разбирате от нетинфо, че най-добрия ви приятел е наръган някъде из люлин. Ужас ужас! Направо не искам да си го представям. Аз бях готова да легна и да умра от притеснение само като разбрах че си е счупил крака,  лелеееееее не не не

не ми се мисли!

Тва да имаш много добър приятел шофьор освен хубавата страна че те вози без пари си има и много лошата страна, гледайте само кви кошмари се случват наяве!

Сърцето ми си остана там ви казвам, съвсем сериозно! Там, пред витринката с гривната и часовника! Там, пред всички тези кристали, там.. в магазина на витошка… толкова далеч от мен. Сърцето ми! Толко се захласнах, че мама трябваше да ми каже да си затворя устата.. И там моето сърчице… и двете да бъдем точни… И това дето ми е на врата беше там и моето, което ми помага да живея остана там… драма… Драма голяма, може ли да съм такава материалистка бясна… Ми не, не ме срам! И може ли пръстена, които сънувам от както влезнах за пръв път в сайта на сваровски да струва скромните 400лв, и аз да го нямам още? Хлип-хлип….

мдааа… вечна тема за размисъл… Толкова са безброини, че дори и да искаш не можеш да направиш класация топ 1000. Е, в моята лична знам какво седи на първо място - Диалогът с огледалото в Червило, после се нарежда измислената победа над Румъния на световното по хокей миналата година, а на трето място…. не знам какво седи там… може би опитите ми да се уча да плюя на далече на рожденния ден на Попа преди година….  ама тва не е бог знае колко фрапантно, сигурна съм че имам и по-добри попадения… героите на дисни в облаците може би.

Както и да де, и аз не знам какво съм се присетила да пиша на тая тема. Сигурно щото ми се ходи много на караоке, а не знам кога ще стане, ако не е днес, ще е чак априлската ваканция, която сигурно ще оползотворя в курсове по английски и пак няма да ми остане време… Гаднооооо

Сега виждам в Кю-то рекламки “пратете картичка за свети валентин на любимия човек” Абе.. вие луди ли сте или кво?! Всеки ден във все повече и повече магазини цифват някви сърчица и простотии, вече направо не издържам! Да идва и да минава, че тва са пълни простотии!

Нещо продължавам да нямам муза да пиша, така че ще трябва да се задоволите с това…

Истински мразя да се връщам към стари моменти и да разказвам истории които не са ми никак приятни. Много криви и неловки моменти бих казала, ама какво да се прави… Някой ден ще се оправя, ама… до тогава има много време