С кавалера за бала

С похотливеца и Ели

С Мишо
Мда, афтърпартито след концерта беше много весело, ама за съжаление сега нямам муза да разказвам повече…

този пост ми припомни едно мое много весело изживяване (сега ми е весело тогавав щях да пукна от срам) в дискотека “Ел Корасон”. За тези, които не са ходили ще кажа, че там има много стълби и са ужасни, а за тези които са ходили ще кажа че става въпрос за стълбите, които са над охраната… Денсим си каквото си денсим с моя приятел тогава (отидохме там от енигма където си спретнахме едно сбиване по някакви абсурдни причини, та на героя цялата му блуза беше в кръв а усната му сцепена, а аз тъй или иначе пострадала от любовта си към леда, накуцваща правех танци тип “куца кокошка” ) и решаваме да си ходим, за да му слагаме лед на устата да не се подуе кат плондир. Не сме пили… така де, поне аз не бях пила иииии ето ни слизащи по стълбите (от тогава изработих ГЕНИАЛНА стратегия за слизане по стълби - той минава пръв, аз зад него и се държа за раменете му, ГЕНИАЛНО просто, втори път не съм падала) и ми се случи следния абсурд - токчето на дясната ми обувка влезе в подгъва на левия крачол. А леле майко, станах на кълбо и помлях всичко пред мене, та чааааак до последното стъпало. Изправянето беше бързо почти колкото падането, закрих си физионимията и излетях с 200. Един човек седеше на най-горното стъпало и каза “на ти няма от какво да се срамуваш, гледай кво са гадни стъпалата” ама аз вече бях изхвърчала и стигнала при охраната където пък се чуваше едно голямо “ХАХАХАХА кой падна по стълбите”. Няколко крачки извън заведението осъзнах колко зверски ме боли същото това коляно, на което бях падала безброй пъти на ледената пързалка и се разплух в едно такси, а когато стигнахме вкъщи бяхме като след война - приятеля ми си държи лед на устата, а аз на крака… мила семейна картинка…
То смешно, ама от тогава ме побиват тръпки като трябва да слизам по стълби…

някой ги предпочитат така :), други така =) , може и така :] , :}, (:  или [:, но както и да ги харесвате ви пожелавам днес поне една МНООООООООООООГОООООООО широка и мноооооооооооогоооооооо ухилена усмивка, ама такава дето да ви дойде от вътре! Не е задължително да е само една, колкото повече толкова по добре! Само се усмихвайте! Защото усмивките ще направят света по добър!

P.S. Понеже съм дърта кукумявка, а часът е 5 и кусур, а софийска вода са решили да ме уморят от студ и снощи бях доста неприятно изненада влизайки в банята да бъда полята с ледена вода, което си е доста абсурдно и ми стана смешно, реших да ви пожелая хубав петък, приятен уикенд, много поводи за добро настроение и да кажа на всички, които могат да се радват на чудото да се изкъпят с топла вода, че адски им завиждам

Последната ми пролетна ваканция от училище идва с утрешния ден УРАААААА!!!!
Не че няма да ходя на курсове цялата въпросна ваканция или няма да решавам тестове и да уча, ама айде са подробности! Поне ще имам една мъничка идейка повече свободно време. Може би най-накрая ще си направя маска на косата? Или ще отделя повече от 5 минути на веждите си? Урааа… Или най-накрая ще мога да помисля как да разкарам обрива на ръката си? (Оплаках ли се какъв безумен обрив ми излезе? От часовник! И то от розовия ми часовник, който преди не свалях. Тялото ми се отрича от мен, сериозно ви говоря. Излезе ми и някаква огромна гадост на устната, такива неща ми излизат само като се ядосам много, а и боли адски, ебати съдбата, вече имам 5 белега от подобни образувания, накрая няма да ми останат устни!)
Досадното пролетно чистене го отметнах миналия уикенд, подстригах се и общо взето ми остава още повече свободно време!
С мама решихме да отбележим старта на ваканцията с едно ритуално ходене на маникюр, за да ми приличат на нещо ноктите за бала. Не мога да разбера какъв и е проблема с ноктопластиката, ама тъй като тя е шефчето няма да споря я…
И събота и неделя смятам да се наспя! По тоя повод ще си изключа телефона още утре след обяд и си слагам тапите в ушите. А някой ме е събудил, а съм го убила!
П-О-Ч-И-В-К-А!

Днес, в час по литература се заговорихме за хората от провинцията, които идват да учат в София и за пенсионерите, които отиват да живеят по вилите и селата си… и двете с учителката стигнахме до извода че тея неща не са за нас. На нея мъжа и обожавал да ходят на вилата си и обикалял по горите без спирка. Моя приятел също много си обича вилата.
А мен тази мисъл ме побърква ако става въпрос за повече от 2 дни.
Обичам София, обичам задръстванията, забързаните хора по улиците, кривите физиономии, да гледам как всеки псува някого на ум, всеки е огрижен за нещо и си ходи по неговите си работи, разминаваш се с познати като само си кимвате, защото всеки си е тръгнал по неговата си работа и никой не те занимава с глупостите си. Прекрасен свят…. Свят за който живея. Аз съм създадена за да търча на ляво надясно и да се разправям с по 1500 неща на веднъж. Да обикалям по клубовете като пчеличка по няколко на вечер и да се виждам с много много хора и покрай мен винаги да има тълпа. Е това е живот. Социални контакти! Много! Ще съм най-щастливия човек, когато започнат да ми дават пари за да говоря и да тичам на всички посоки за да говоря с още хора! Ихааа…

Ако си спомняте или въобще сте прочели ви разправях за моя Фифи. Е, днес го получих най-неочаквано при едно ужасно сладко посещение през голямото междучасие в училище под наслов “Когато планината не отива при Мохамед, той отива при планината”. Въпроса с кучето е приключен и моето мрънкане най-накрая ще спре
Исках немски дог

и го получих

Казва се Мефистофел =)
Доста изобретателно от страна на Мохамед. Адски адски адски сладко

да не изкоментирам и аз втория сезон на VIP brother.  Българите сме воайори от всякъде, знаменитостите ни са … а леле майко… Ама както и да е, въпросът е шоуто да върви
Снощи не можах да гледам влизането на виповете в къщата, но днес гледам с голям интерес. И направих следните изводи

Тази Росица Новева е едно адски неориентирано същество, което просто не знае какво да прави.
Венета Райкова си е Венета Райкова, нещо много се превзема.
Китаеца е доста тихичък.
Този Веселин Дънов е специалист по всички въпроси и ми лази по нервите…
И останаха двамата ми фаворити
Азис - пълен сладур, ама душица от всякъде, а като го видях в ролята на домакиня направо ми се изпълни сърцето
и Деси Слава - О, Боже мили! До сега все съм я приемала за гном с ненормално голяма глава, но тя всъщност е застаряваща късоврата чавка с голям задник и отвратителна кожа… На всичкото отгоре е толкова превзета и толкова лигава “Ауууу да не ми снимате левия профил” и го закрива с ръка… хихихихи И нещо защо не и чух прехваления глас когато пееше?

Вчера беше традиционния училищен концерт, който тази година не беше никак както обикновено, ама нали знаете - традициите не са това, което бяха.
Концертът по случай 110та годишнина на 32 СОУ (www.school32.com)  беше в операта, обикновено го правим във ВИАС или в една забутана малка заличка дето и аз не знам къде е, ама тая година много важни… Обръщение на тоя, объщение на ония, цветя от ненам си кой (тези от Сергей Станишев бяха придружени с множество освирквания и едни такива доста неприлични думи). Общо взето беше страшно хубаво. Имам обаче 2 забележки, от които едната мога и да преглътна, щото пак се справихме добре.
Едната е, че имаше прекалено много малчугани. Първите 3 изпълнения бяха много сладки - оранжаво небето там дрън дрън, зельонъй папугай там дрън дрън и моята любима песничка за банския на лалета, направо се съдрах от кеф. Щяха да са достатъчни само тези 3те, амааааааааа неееее трябваше да има още 10… то от горния курс почти нищо не се видя. Е, имаше си свежите части де, представянето на 7те смъртни гряха (предимно на Беловски гаджетата, мацките, хоп-троп и бегай), които се отказват от награда “тиливизур” и го оставят за учениците на 32 СОУ си беше много забавно.
Втора забележка - Обикновено на края на концерта завършващия випуск се качва на сцената и се показва колко е готин (аз бях много готина, но за това по-късно) , а ние сме 110я випуск, просто трябваше да се покажем (особено аз, бях много готина, по дяволите!), ама никакви такива. Учителката, която организира концерта (Едно голямо ЕВАЛА г-жо Манолова, БЛАГОДАРЯ) за съжаление хич не е сантиментална, за разлика от нас и ни отне този миг слава. За моя голяма изненада обаче участниците в концерта от 12ти клас ги избиха лудите и от сцената почнаха да броят, към тях се присъединихме и ние - гордите възпитаници от 110тия випуск, и от там нтатък като стана еднааааааа…. Вдигнахме целия квартал във въздуха.  Крещене, пищене, радване тва - онова и айдеее право в кръчмата при училище (все някаква традиция трябваше да се спази), която е в едно забутано мазенце, и как отекваше броенето там не мога да ви опиша… Ама беше весело… много хубаво даже. Започнах да си давам сметка, че наистина ми остават още 2 месеца и до там… КЕФ!
Очаквайте снимков материал…

И понеже не мога да се сдържа (нарцис, кво да ме правиш) ще ви споделя че бях на онези новогодишни обувки, за които ви разправях, черен клин и една сребърно-черна туника с паднало деколте и сребърна панделка в косата. Когато се добера до снимки непременно ще се похваля, защото наистина изглеждах страхотно и това не е само мое мнение… Този път не си въобразявам

www.bubulinka.blog.bg  омръзна ми от мизериите тука, тва не е човешко, ако не е спам няма да го има сайта! Възмутена!

От там най-вероятно ще се преместя в blogspot, ама това ще е след време…

Това е заглавието от вчерашната последна страница на вестник Телеграф… А бе в какъв свят живеем? Мисля, че лека по лека започвам да си разбивам утопията, в която живея. С наближаването на кандидат студентските ми изпити ми се налага да гледам новини и да чета вестници, за да съм в крачка с актуалните събития и да блесна с невероятни знания.
Но да се върнем на темата. Педофилията е едно от малкото неща, които не мога да разбера, ама май и нямам никакво желание да се замислям по въпроса. С какъв акъл ще насилваш малки деца? Чии изкривен мозък може да си позволи да блудства с дете, което нищо не е видяло от света и такова нещо го променя за винаги и то не в добра посока. Такава гавра с едно невинно и най-вече неподготвено тяло просто е… ами отвратително е. Немислимо е.
Изнасилвачите на разни девойки по улиците ги разбирам повече като че ли. Не че по някакъв начин бих могла и това да приема, но в крайна сметка пак не е чак толкова извратено и болно колкото педофилията. Не знам, за мен тия неща са голям шок.
Уважаеми изнасилвачи, има платена любов, не е чак толкова скъпо стига да знаете къде да търсите. Айде моля ви се ориентирайте се натам! Вие ще си мълчите че сте ходили на проститутки, никой няма да ви се смее или обвинява, а едновременно с това ще бъдете задоволени, а за нас ще остане да ходим спокойно по улиците!