Как е възможно това?! Аз съм истински възмутена. Възможно ли е наистина да тънем в такава мизерия и гадост?!
Отивам днес в окръжна болница. По принцип се водеше че ме приемат по спешност… Е то аз първите 2 часа само писах ли писах! НА 100 места - име, егн, номер на личната карта, подписи, фишове, удостоверения че съм здравно осигурена, клинични пътеки глупости! Е ако бях наистина по спешност щях да ги избия! Наистина. Не е възможно да е такава процедурата!
А самата болница мизерияяяяяяя, мизерияяяяяяя! М-И-З-Е-Р-И-Я Г-Р-А-Н-Д-Е! Имах  честта първо да посетя “общ гинекологичен кабинет” а леле майко, мисля да го оставя без коментар, не може да е е истина. А срещу него една врата с бележка “Във ремонт”. После ме набутаха в една стая на 9тия етаж с грозни изпокъсани чаршафи и ми казаха да се настанявам. На мен ми беше гадно само да седна на тва легло! Добре че бях заета да измисля как да обясня с думи прости на баща ми че не може да ме включва на системи ей така, та трябваше да звъня на майка ми, тя да му звънне на него ииии а бе дълга и сложна.
Благодаря се на Бога че съм дъщеря на лекар и се държаха мило с мен, и че убедих жената с буркана и тръбичките да изчака докато баща ми даде второ нареждане за системите. Не мога да си представя как се оправят хората, които не са връзкари като мен…
Българските болници са отвратителни, а аз съм ужасно възмутена и даже думи не намирам…

Защо трябва да ме болят бъбреците? Десния да бъдем точни. Защо болката е толкова гадна, пронизваща и непоносима? Защо тялото ми се отрича от мен и иска да пъхне съзнанието ми в гадна бяла стая, воняща на дезинфектант и други гадости?

В последни дни съм толкова мила и добра! С нищо не съм го заслужила. Скапаняците от мтел ли са ме проклели за дето не си платих сметката или оная тъпа циганка с кирливия си здравец? До сега никога не ми се е случвало толкова много хора да са доволни от мен в продължение на толкова дълъг период от време - 2 месеца! 2 месеца вървя и се усмихвам на всички, държа се мило, не се репча и се опитвам да сипя доброто си настроение.. и сега какво?! Пия противоинфекциозен антибиотик от който се усилват заболявания в ставите… Което значи, че хондромалацията ми ще отиде не по дяволите ами и аз не знам къде! Че и бира трябва да пия! Е тва е прекалено вече!

Днес пак го направих! Пак накарах няколко човека да се усмихнат, смеейки се сама на себе си, този път в тролея! Хора, обичайте се и се усмихвайте, смейте се и се хилете, радвайте се и се благодарете за всеки един път в който сте се усмихнали, дори тази усмивка да е била предзвикана от момиче, което сте си помислили че нещо е врътнало, защото си слуша музика и си се смее, зяпайки през прозовеца на поредното возило на градския транспорт

Мислех си че новогодишната нощ не ми е донесла нищо, освен поредното скарване с Дани и адските болки в краката, в продължение на 3 дълги месеца. И изведнъж се оказва, че тогава съм спечелила най-много, без въобще да съм наясно, че съм била в играта. Очевидно хаотичното тичане по магзините за обувки на 30 декември вечера не е бил напразно, защото комбинацията от къса (оскъдна) дантелена рокля (нощница по-скоро; плътност = ~0) и въпросните боти, които ме оставиха без пари в първите дни на януари (лош знак!) приковаха вниманието на единствения човек, чийто поглед не съм предполагала, че ще бъде привлечен от мойта скромна персона (това е проява на скромност, много добре знам, че бях прекрасна и не останах незабелязана от никого). И макар че той тогава не даваше много знаци да забелязва каква съм хубавка, фактите са на лице и хм…  “прогнозите” за нашите хармонични отношения нещо като че ли се оказаха неверни и някой ми дължи пари

Днес за пореден път разисквахме темата за кандидат студентските изпити. И нещо в мен трепна, съвестта ми ми захапа кутрето на лявата ръка и започна да го дъвче. Сядам да решавам тестове, а утре ще се редя на километрична многочасова опашка да се запиша за предварителните изпити в унсс…

За любовта е изписано адски много и това го знам, но някакси до сега никога не съм намирала задоволителен отговор на въпроса - КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ. Не става въпрос за хормони и не знам си какво, научното обяснение на нещата въобще не ме интересува (това да го кажа за любителите на дискавъри). Искам да знам кое е това нещо, което емоционално толкова много те трогва, че се превръщаш в друг човек. Искам да знам защо от един поглед ти се разтреперват коленете и защо от едно докосване сърцето ти трепва, защо от една целувка тялото ти изтръпва (оптимистична прогноза, песимистична - издрайваш си червата, щото тоя отсреща се опитва да ти извади сливиците с език)…
Не става въпрос за конкретен случай, ами просто си дрънкам, защото се събудих в много романтично настроение днес. Не съм от възможно най-чувствителните хора, но определно в мен се крие някакъв непоправим романтик (някъде много дълбоко и прикрито добре, че понякога чак не мога да го намеря), който винаги се пребива зверски след първа целувка, защото не го държат краката (е, историята помни случаи, в които не са ме държали краката, заради изпитото количество алкохол, ама в повечето случай е защото коленете ми се разтреперват).
Виждала съм как хората се променят, усещала съм как след съвсем малко време те вече имат съвсем различен поглед върху живота, наблюдавала съм и себе си и знам оооо боже колко добре знам, как се променям когато ме плесне това тежко чувство по главата. Почвам да пея, да се смея, да дрънкам глупости и да искам всички да са в добро настроение (отново оптимистична прогноза, песимистична  - отсрещния не ебава и вървя и си сипя лошото настроение като буреносен облак, въпреки че знам, че нещата ще станат, ама се ядосвам, че ще ми отнеме още време)
Дори и любимата ми учителка по литература, която по принцип е специалист по всички въпроси няма отговор за това. Нейния коментар е че “като те тресне сачмата у главата, тва просто не си ти и е състояние на пълна неадекватност. Тоя отсреща може да си направи с тебе каквото пожелае, не като кученце да те дресира, ами и аз не знам какво…”
Мисля че не е честно. Как може едно и също нещо да те направи най-щастливия и най-нещастния човек на света? Тва е пълен абсурд! А от любовта боли адски много. Предпочитам да се подстрижа с 5 сантиметра (а това,вярвайте ми е голяма саможертва) отколкото пак да страдам заради някой. Сега съм значително по-голяма и имам някакъв по-трезвен поглед върху нещата, но предполагам, че ако ми се случи да се разочаровам, което е не избежно в света, в който живеем, колкото и да се правя на мъж на годината,  сигурно пак ще ми е доста трудно.
Най-хубавото в това явление наречено “любов” е че е преходно и временно. И прекрасните и ужасните чувства минават. И тогава осъзнаваш, че каквото и да се е случило или се случва, просто си отива. И това е.
В истинска любов не вярвам, това е измислица от обречените романтици, които са прекалили с романите. Вярвам обаче, че някъде там има някой, който винаги ще ме обича такава каквато съм и ще иска просто да споделя времето си с мен. И някой ден ще го намеря, ако може да е богат, красив, не женен, да няма деца и злобна бивша, с която има добри отношения… и вила в Гърция… (май започвам да искам прекалено много от хората, а?)
А докато този, човек ме намери азще продължавам да търся отговор на въпроса “какво е всъщност любовта?”. Някой от вас сигурно ще кажат пълна хармония и разбирателство, ама като че ли не съм на това мнение. По - скоро трябва да има леки различия, които да се преодоляват лесно.
Не съм особено близка с баща си, но той ми е дал няколко много важни житейски урока, които винаги си припомням, когато попадна в дадена ситуация. Единия от тях е като удрям да влагам цялата сила на която съм способна и да не бия момичета, а другия е че НИКОЙ, ама абсолютно НИКОЙ на този свят не заслужава да се чувствам зле заради него и че винаги трябва да си пазя достойнството и да не давам израз на тъгата си, докато не се прибера вкъщи, където няма кой да ме види (ако успея да се въздържа най-добре). Когато ми ги каза тези неща бях на 17 и се бих по главата и си мислех, че е трябвало да седна да си поговоря с него по мъжки много преди това, защото тези неща нямаше от къде да ги знам, но тогава ми дойде прозрението, че ако ги знаех на време, никога нямаше да разбера колко са вярни.
Ноооо… както и да е! Каквото и да е любовта, тя е навсякъде около нас и ни побърква… А аз продължавам да анализирам и да търся логично обяснение и определение

Искам да ви запозная с Фифи.

Цялото му ме е Мефистофел, но на галено решихме, че ще е Фифи.
Фифи е порода немски дог и е малко едричък, но адски добричък и много възпитан.

За сега Фифи ми е само в главата, щото приятеля ми се прави на интересен и твърди, че не можел да се обрече 15 години да гледа животно (сигурно има големи планове за връзката ни… хъх…)
Обаче Фифи ще ми бъде подаръка за 23тия ми рожден ден ( 9ти май 2011г.) и ще си го гледам аз

Пътувах си днес в трамвая, който значително ми улеснява живуркането в пренаселения ни град, защото не влиза в задръствания - номер 7 (Борово-Надежда), и си слушах една песничка на Деси Слава, в която се пее следното:
Кажи ми как да спра
със тебе да греша
усещам тялото ти
а ти усещаш ли
разтапям се сега
в твоята уста
като кубче лед
харесва ми такааааа

… и си припомнях някакви мой с работи, свървани с кубчета лед и гръцка музика  и си се усмихвах благо, зяпайки небето, усещах как усмивката ми става все по-широка и широка, ама нищо не можех да направя, все по-хубави неща си припомнях. И както съм си блеснала с усмивката се огледах на около и видях че няколко човека ме гледат и те се усмихват… И тогава прозрях, че мога да направя света по-добър с усмивка.
По принцип знам, че ако искаш света да се промени, първо трябва да направиш СВОЯ свят по-хубав, но моя тъй или иначе вече усмихнат и весел и щастлив, така че съм готова да се нахилвам насреща на хората, за да са и те усмихнати.
Основавам кампания “С усмивка за по-добър свят”! Включете се!

Възмутена съм от потребителите в необятния интернет! Просто В-Ъ-З-М-У-Т-Е-Н-А!
Как може в нито един торент, в нито един сайт да не качите Ground Control 2: Operation Exodus? ! Как?! Умът ми не го побира просто! Не сте честни с мен! Тва е пълен абсурд! Такава хубава игра, верно малко старичка, ама ГЕНИАЛНА! И вие какво? …
Не че съм скръндза. В Пулсар играта е 15 лева, обаче в Пулсар и 1 стотинка няма да дам, живота ми от това да зависи. Не мога да ги трая искрено, предпочитам да не играя тази прекрасна стратегия с впечатляваща графика и страхотен сюжет отколкото да налея парички на алчните копелета от Пулсар!

Вчера бях наистина посетена от някаква муза. Малко болна, ама все пак муза… Лягам си аз снощи и изведнъж в главата ми започват да се навъртат редове и редове с глупости. Накрая се изнервих и хванах една химикалка да ги запиша. Вдъхновена от чуждия парфюм, чиято миризма се беше просмукала във възглавницата ми излезе това:

Озари ме муза страшна
романтиката малко угасна,
но идиота в мен се обади
и слушай какви ги извади…

Мирише ми на теб кревата
и ти си ми само в главата
тази вечер ще спя тъй сладко
защото ти си ми любимия батко
и знам, че си луд по мен
дори да го отричаш всеки ден.
Моя поглед те влудява
и ума ти завладява
Знам си аз и каквото и да кажеш
положението няма да замажеш…

И пак е сладко,
ти си готин батко!

Още чувам твоето хъркане (Тип Голф 2ка, Racing Tunning PK)
в ухото си като мъркане,
усещам дъха ти в косата ми
и как нежно държиш ръката ми
И още и още ще искам
и няма да спра да пискам
докато утре не те видя
и въпреки риска да те обидя
ще ти покажа мойто творение,
на което ти си вдъхновение.

И така вчерашния ден ми беше много странен. Не стига че каквото и тема да подхванех можех да изговоря и да изпиша тонове по нея, ами накрая вече ме обърна на поезия… Направо съм учудена от себе си… Не ми се отрзява добре да си седя вкъщи и това е! Някой да ме изведе на разходкаааааа!!!!!!