Забелязали ли сте мъжете, които имат сестри колко са по-напред с материала, и как могат да лепнат почти всяка изцепка на сестра си…
Получавам днес смс “аре ще те поканя да гледаш оная боза, от мене да мине”.. опа , ама той не бил за мен…
Не съм толкова възмутена, че по погрешка ми е пратен смс, дори не съм възмутена, че смс-а съдържа покана, всъщност ми е все тая… То ако става въпрос, в случая ще се направя че наистина вярвам, че става дума за сестра му, това което всъщност ме възмущава истински е начина, по който ме кара да си мисля че ме лъже.
На моята реплика “Голям си, оправяй се” в отговор получавам “сестра ми идва да гледа ненам си кво”
На втората ми реплика “ти си знаеш какви си ги твориш” получавам скрийншот, съдържащ телефонния уазател (е кво от тва, аз имам над 20 номера, ама не пращам на всички вътре, случва се да пращам и на такива дето ги няма… все тая)
и едни безкрааааайни безкрааааайни обяснения. Ама чакай малко бе, аз нито съм питала нито нищо. Много са прости мъжете по някога! ти му казваш “не ме интересува, не искам да знам” той да си каже всичко. А за гузен негонен бяга някой да е чувал? Аз какво да си мисля в тоя случай?! пфффт….
До преди да почне да се обяснява нямах никакви съмнения, не че сега имам (май съм прекалено уморена и нервна, за да задълбавам в тоя въпрос), но направо ме вбесява начина по който мъжете не спират да говорят, когато и за тях самите и за тоя срещу тях е по - добре просто ДА СИ ЗАТРАЯТ!

Първо в училище, господина по великия предмет свят и личност ме задържа да си защитавам проекта, въпреки че нямаше абсолютно никой друг, защото всички се снимаха за годишника. Аз естествено си имах среща и сещайте се… После отидох на козметик да ми оскубе веждите, за да стана красива и кво? Тази жена ме ОПРОПАСТИ! На нищо ме направи, ама на НИЩИЧКО! Няма ми я секси чупката, то почти вежди не са останали, приличам на изтезавана 3 дена и 3 нощи… Естествено все на някой трябваше да се изкара тоя шок, който все още преживявам и най-близкия срещнат беше приятеля ми. Горкото момче в чудо се видя от мене като рукнаха едни сълзи и едни сополи… и то посредата на улицата.. естествено… ше чакам да стигна до нещо закрито, за да ревна ли?!
Както и да е, мина ми малко, докато майка ми не каза че са ме направили на Дженифър Лопез! (WHAT THE FUCK?! FUCK THE WHAT!!!!) Кошмар!
Енда мила женица беше дошла у дома да прави маникюр и педикюр.. е познайте! И 20 броя нокътя не приличат на нищо! Тоя френски маникюр всеки като го види ще ми се изсмее, пък ходи обяснявай, че не съм го правила сама! А крачката ми! Ами и те на нищо не приличат! Само дето щях да умра от гъдел…
Следва кола маска… стискайте ми палци поне ръцете да ми оскубят като хората, защото няма да го преживея, наистина няма да го преживея ако и там нещо се обърка!!!

P.S. Току що 3 от 8те кучета на лудата ми съседка ме наобиколиха и се опитаха да ми изядат Шърленцето. Цялата съм се разтреперила, направо не мога да си кажа името….

Всеки вторник и четвъртък аз съм подложена на домашен тормоз, не от кой да е, а от собствената ми баба. Проблемът естествено идва от там, че живеем в съвсем различно светове и времето което ни разделя.

Знам, че ми е баба, обичам си я, обаче в последните няколко месеца така зверски ми лази по нервите, че понякога ми иде да и натикам чист мръсни чорапи на топка в устата, само и само да млъкне. Нещото, което най-много мразя на света е някой да ми прави забележки за начина по който говоря или се държа.

Напоследък болната тема е за нарицателното “селянин”. Около 15 000 пъти се опитах да и обясня, че когато някой използва тази дума, няма предвид да обиди по някакъв начин хората, които гледат чушки и домати, защото без тях всички ние сме загубени. По какъв начин съм виновна, че значението на думата се е променило?! Че чак и филолог накарах да и обясни тя пак не, та не!

Била съм станала ужасно черногледа, говорела съм невъзпитано, държала съм се изтерично, ядосвала съм се прекалено много, впечатлявала съм се от глупости. Не знам тя кога за последно е говорила със себе си, но съм сигурна че и на нея самата ще и е трудно да го постигне без да избеснее.
Ако за нейното време не е било допустимо да пропусне уилище когато я е мързяло да отиде, то за моето е. Когато няма смисъл да ходя (разбирайте дните в които имам физическо) пак не ходя ( и без тва съм освободена). Също така в 2007 година мога да си позволя да ходя с пола над коляното, да пуша на 18 години, да пия по бутилка вино с приятеля си вечер, да не си спя вкъщи петък и събота (тя да се благодари че не е по често), да правя секс преди първата си брачна нощ и още милиони, милиони неща! И си ги правя с КЕФ!

Не мога да понасям скапана руска телевизия с тъпите им предавания, не мога да преживея когато изчака специално да се изкъпя, за да започне да пържи я риба, я нещо още по-вонящо и най-вече, колкото и странно да се струва не обичам разкази за гладни детски години, социалистически и комунистически времена, защото не ми е хоби да се забивам в тъмното минало, а да се опитам да гледам с демократична усмивка в бъдещето!
И свобода на словото! Когато казвам, че на Ивана не и дреме за политиката, а за хонорара и за това пее и на концерта на герб и на бсп, нямам предвид, че не я интересува. Същото важи когато казвам, че не ми пука какво се случва в гръцките сериали по Нова от 15:30… Да, нямам предвид, че “не ме интересува” имам предвид, че “въобще не ме боли” и по-този начи подсилвам нежеланието си да ги гледам…

Добро утро и честит петък на всички! Желая ви един вълшебен уикенд, изпълнен само с приятни и хубави мигове, да си починете хубаво и да се нарадвате на прекрасно време!

Аз днес пак съм много весела, което предполагам пак се дължи на моя принц чарминг, въпреки че още не сме се чували днес.. ОБАЧЕ всеки път когато си отворя телефона го виждам в една доста секси светлина

което си е една хубава причина човек да се ухили хубаво с още сънени очи.
Днес продължавам да твърдя, че трябва много много много да се усмихваме, за да си живеем по-хубаво. Така че ви желая много много много усмивки!

И според мен това трябва да се отбелязва някъде! Какво полезно ще свърша/свърших днес:
1. Дадох на сестра ми любимите ми бежави летни ботушки на цветенца
2. Дадох на сестра си якето (съответно сега нямам идея какво ще обличам аз)
3. Ще ходя чак до личния ми лекар, за да и взема медицинско за шофьорската книжка. По принцип не е чак такава болка за умиране ако имае някакъв директен транспорт до там, ама трябва да си чупя краката 20 минути за да стигна.
Брей, ама аз съм много добра към сестра ми бе. Това е нещо ново Не бе, шегувам се. Слава Богу, въпреки че сме цели ТРИ сестри от както навърших 15 не сме се карали бог знае колко. Даже не мога да се сетя за нищо…
4. Ще си изправя хуууууубаво косата!

И най-важното за днес: Ще се усмихвам МНОГО!  Ей така на пук на гадното време, на пук на тъпите мтел, на пук на тъпите кредитреформ, на пук на всички дето искат да ме видят умърлушена. И днес няма да стане, сори!

Една от причините да съм в такова добро настроение е че снощи ненадейно получих някакъв факс господен и се сетих, че е 18ти. От там се присетих, че преди 3 месеца - демек на 18ти януари (рожденния ден на сестра ми) бях приела една много примамлива покана за помощ по история, която освен 5тица на контролното ми донесе и ново гадже И въпреки всички умопомрачителни прогнози за нашето бъдеще като двойка, 3 месеца минаха и всички басове на неговите близки и познати бяха изгубени… Е, верно, че и аз съм крайно изненадана от държанието му и просто не намерих с кой да се хвана на бас, ама фактите са си факти! Ние сме още заедно и така като гледам за сега поне нямаме намерение да се разделяме скоро. А аз следя с голям интерес развоя на събитията.

И така хора, усмихвайте се много много много се усмихвайте, защото така света ще стане много много много по-хубаво място за живеене! И трупайте червени точки, защото със сигурност все някой ги отчита и ви е благодарен!

Вчера ни докараха най-накрая новата гарнитура за хола. Оказа се, че, поне за семейство като нашето, което е свикнало да вечеря на холната масичка пред телевизора, е доста необходима мебел. Една вечер без диван си беше истински кошмар!  Е, не че не се справихме ама все пак не беше най-приятното нещо…
Както и да е, шофьора беше адски крив и изгарях от желание да го наритам или най-малкото да го острижа, защото имаше най-дебилната прическа тип “младия пубертет се опитва да бъде готин”… Беше дошъл сам и седи и ми се звери насреща защо не сме казали, че ще ги качват. Естествения ми отговор беше “ама да ви приличам на човека, който я е поръчвал тая гарнитура?!” Както и да е де, накрая естествено моя приятел си го изяде и я качиха двамата, а тъпака с мазната прическа пак си прибра по 10 лева на етаж.. ееееееебахти и наглоста начи… Мама и тати имат да го чепят моя принц…
А диваните са страхотни! Страшно са удобни, много весел цвят - оранжави с бежаво и по-светли и по-тъмно оранжаво от основата. Старите бяха ярко жълти, въобще ние си падаме по свежарските работи Освен моята стая - тя е цялата синя и изглежда студена (въпреки че парното ми винаги е на макс и е най-топлата стая в апартамента), но аз обичам, напомня ми на ледената пързалка. А когато си бях залепила плакатите на хокейните отбори (които паднаха, щото нещо така и не мога да ги залепя върху тапетите), заедно със стика си бях като на леда
Естествено моята мила майчица го измисли на момента и каза, че като отидем в Гърция, че го черпи колкото си иска. Там ще сме на all inclusive Доста изобретателно

Което ме подсети, че остана още съвсем мъничко докато заминем… Една седмица, другата събота се изстрелваме. Отиваме на първия ръкав на Халкидики - Касандра, съвсем в началото. Хотелчето било много готино, ние сме в обновената му част. Нямам търпение! 3 дена в рая!! Голяма компания!!! Много пиене!!!! Кеф!!!!!
ох, стига толкова за сега, след малко ще ви пиша още, че съм се присетила за нещо, а тук ще стане прекалено дълго

Вчера се сдобих с това прекрасно писъмце:

На вниманието на г-жа Любомира Новачкова (ебати тъпаците, егн-то ми започва с 88, те госпожа ме направиха)
Уважаема г-жо Новачкова (отново),
дрън дрън дрън… Вие имате просроено задължение към Мобилтел АД на стойност BGN 125,48 неплатена сметка за мобилен телефн с номер дрън дрън дън, договор номер дрън дрън дън… Ако до 27.04.2007 не погасите горепосочените суми, случаят ще бъде предаден на правен отдел за предприемане на съответните мерки. В този случай Вашите разходи ще се увеличат значително: ще бъдете принудени да покриете съдебните разходи, адвокатските хонорари и изпълнителните разноски по делото, което в повечето случай надхвърля основната сума на задължението…
дрън дрън дрън дрън… При неплащане от Ваша страна ние сме длъжни да отазим този факт и в съответните бази в цяла Европа. Това автоматично ще доведе до спадане на кредитния Ви рейтинг. Всички Ваши настоящи и бъдещи партньори, които търсят информация за Вас ще бъдат предопредени за морала ви на плащане. Така  попадате в списъка на фирми и частни лица, които са некоректни и ненадеждни партньори. дрън дрън дрън…

С Уважение: Кредитреформ България ООД

Крайно съм възмутена! Така си ги гонят тея 130 лева, все едно ще си нахранят децата с тях… Е, верно че и аз се попрестарах малко, ама доста дълго време имах план как да я платя.  Това, че плана ми пропадна естествено не е моя вина!
Както и да е де, преди месец някъде събрах сили, преглътнах срама и казах на нашите, че ще трябва да спасяват положението, защото нещата отиват на зле и баща ми каза, че ще… кхъм… погаси задълженията ми..
Всъщност те го приеха много по-добре отколкото очаквах. Е, мама се разпища малко в стил “Аз казах ли ти, че ти на договор не можеш да си, ама като цяло драмата въобще не беше голяма, даже си беше напълно спокойно. Проблема е че това беше преди месец… от тогава всяка седмица напомням на баща ми, ама той нали вечно е зает и забравя. Каза днес да имам готовност като се върне от работа да ходим да я платим… that makes me a good girl that sits at home today 

На всички жени, които не се възмущават от безборното пазаруване, препоръчвам цялата поредица за Беки Б. Ама от сърце я пожелавам!
   
Аз сега чета последната с бебето. За съжаление обаче съм проспуснала частта със сватбата, която би трябвало да е най-куриозна, а всички магазини, в които проверих се е изчерпала, може би трябва да си я поръчам по интернет…
Както и да е… Беки има мъъъъъъъъъъъничък проблем с пазаруването… съвсем малко прекалява.. е добре де, много прекалява, ама за сметка на това е адски забавна, а и накрая винаги измисля как да оправи нещата. На авторката евала, на превода също! Невероятен стил, адски лекичък и много приятен.. и пълно с глупости. И 4те книги са ме карали да се смея на глас, което не е нещо, което всяка книга може да те накара да направиш…
В последната част, която сега чета Беки е бременна и с триста зора се записа при “гинеколожката на звездите”. Тя обаче се оказва бивше гадже на мъжа и те двамата изведнъж започват да прекарват много време заедно, пращат си смс-и и така нататък.. знаете как стават тия работи. Непоносимо става когато гаджето на докторката се връща при съпругата си ( ), а сега докъдето съм стигнала Беки и мъжа и бяха на преглед, след което докторката и нашия човек я пратиха да си ходи, ама тя се сети за нещо и се върна и ги завари седнали на бюрото и хванати за ръка, а приятелките и се опитват да я убедят как тва нищо не значи. На всичкото отгоре въпросната лекарка я накара да свали новите си обувки на дебела платформа и да обуе “чифт грозни, кафяви бабешки пантофки”, и да замени бледожълтата си, абсолютно зашеметваща чанта на “Марк Джейкъбс” с някакво кошмарно нещо наподобяващо коланче за кръста с джобче… а да.. и хирургични чорапи… УЖАС!
Знаете ли кога ще си тръгна просто ей така и ще ходя да ме утешават?! Точно никога! Мойто гадже ако го видя да се държи приятелски за ръчичка с някой, както не обича сцени, цял 3 часове театър от 2 части ще му направя, и то без антракт… Никакъв шанс няма да му оставя! особено ако преди тва някой ме е накарал да се облека и обуя като клошарка (частта с бременността мисля да я пропуснем още дъъъълго дъъъълго време).
Сега обаче ще ви оставям,за да отида да разбера с каква покупка ще се разведри любимата ми героиня…

Моят татко днес много ме изненада, когато привечер ми се обади да ме пита какво правя къде съм и предложи да мине да ме прибере (да се отбележи)  от приятеля ми! Много мило от негова страна, в рамките на 4 дена той за 2ри път ме кара на някъде, което по принцип не ни се случва особено често. Мила семейна картинка, думи нямам направо

Това сме аз и Ина. Тя е..беше..е.. Абе Ина ми е приятелка най-общо казано. На нея предимно дължа това, че в момента с мен може да се говори и имам динамичен, разнообразен, весел и активен социален живот. Историята е много дълга и драматична, за това ще я разкажа най-общо: Ходях с един кретен, който ме заряза по много кофти начин, за това скочих на друг, който пък беше пълен психар и 8 месеца го държа някаква бясна депресия и ме държеше у тях си… Та както и да е, когато въпросния психар се опита да ми наложи физически тормоз и аз се травмирах Ина ме хвана за ръката и ми показа какво е живот. Отслабнах с едно 6-7-8 кила и започнах да се изграждам като личност наново. Доста добре се справих благодарение на нея.
Тя обаче в момента е леко кхъм… как да кажа.. за пореден път непопаднала на подходящ… мърльо… Който бие всички изминали мърльовци, които някога е довличала.
След като мърльото беше накарал негова приятелка да ми се обади, за да ми поиска номера на една съученичка, за да я пита Ина на кой е вързала мартеничка на 1ви март (да се отбележи колко е важен този въпрос, то тва да вържеш мартеничка на повече от един човек си е равносилно на бесен секс с 5-6 типа, наблъскани с анаболи, включващ камшици и белезници), аз леко и се разсърдих, защото тя ми се звереше на среща когато аз бях на нейна страна, ама тя самата не играеше за себе си, а продължаваше да му се увисва на врата и да му се кълне във вечна любов. Тва е ебати унижението!
Тя и сега продължава, но вчера направихме някакво символично сдобряване по телефона, когато ме помоли да и проверя резултатите от предварителния в унсс. Както винаги и двете сме се издънили.
Както и да е, аз много си я обичам, ама тя има невероятните способности непрекъснато да ме разочарова. И ми става гадно… А още по-гадно ми е от това, че когато преди година някъде се скарахме поради причина подобна на горната не можем 2 думи да си разменим както беше преди… Миналата лятна ваканция всяка сутрин бяхме у тях или у нас на безкрайно кафе и дрънкане на глупости, изправяхме си косите с ютия и си живяхме в безгрижни простотии до 7 часа когато отивахме на кафе с всички останали.
Ама явно нещата определено не стават.. или по-точно остават, такива каквито ги искаме….