Ако щете вярвайте, ама още съм в ОНОВА настроение! Светът е хубав, светът е чудесен! А аз съм страшно весела! И съм готова за афтър парти!
Това беше най-хубава вечер в живота ми!

разбира се, че не училището. Липсва ми балната вечер. Страхотното настроение все още ме държи, но лека - полека започва да отминава. Еуфорията взима да ме изпуска. За съжаление. Беше ни много хубаво. Нищо де, предполагам че ще ме държи още няколко дни, защото все още не съм получила всички снимки, надявам се и те да са толкова хубави като тези, които аз имам….

триииииииииии хихихихихи. За съжаление балът свърши За мое наистина голямо съжаление, защото си изкарахме страаааааааааахотно! Вкъщи беше много напрегнато, имаше страшно много хора, не можах с никой да си раменя повече от едно “наздраве”, а с някои и това не успях. На всичкото от горе, след като се преоблякох в балната рокля, така се изтърсих в коридора, ама така се излюсках, че направо не можете да си представите за както строполясване става въпрос! За това един съвет от мен към бъдещите абитуриентки: Като видите през терасата, че кавалерът идва, за БОГА, не тичайте по плочките! Не! Недейте! За ваше добро! Боли ме задника, имам огромна синина на ръцете и цялата съм изподрана от пайетките… а бе ужас ви казвам!
(по надолу ще видите снимки, сега само разправям, за да можете да се насладите после)
После отидохме да вземем класната, в училище - пищяхме врещяхме и всичко друго, което правят абитуриентите.  Само дето тази година се изтресе един цигански оркестър и охаааа, само колко им се радвахме, и какво танци почнахме да раздаваме в училище още. След това тръгнахме към ресторанта. Най-накрая спря да вали и се качих на прозореца на колата (която беше СТРАХОТНА) и писках, вряках, радвах се на хората, те ми се радваха, а бе въобще кеф!!!
В ресторанта си изкарахме невероятно хубаво! Просто беше страхотно и ще помня всяка една минутка от тези няколко часа, защото беше толкова хубаво, че никога не бих си позволила да забравя. Всички бяха страшно весели, настроение беше много повече от добра иии а бе беше супер. В дискотеката не беше толкова яко колкото в ресторанта, но пак си изкарахме супер. След това разбира се ядохме в Уго и на сутринта се върнахме в училище, където пльоснахме една пейка пред входа и всички се насъбраха и ни се радваха, след това решихме да ги пуснем да си вървят в часовете, пообиколихме малко и най-накрая! Ооооо най-накрая се прибрахме! След 40 минутно пътуване в такси, заради адските задръствания, към 9:30 си бяхме в квартала. Кавалерът ме остави там от където ме взе, пих едно кафенце с мама да и разкажа как сме изкарали и се отдадох на многочасов сън
А сега, за да престана да ви пиша глупости да ви покажа малко снимки…

С кавалера, от който не се отлепих цяла нощ

С Макс, който има култова фланелка, а на ме ми се вижда цялата рокля

Цялото фемили!

Пак с Кавалера, точно на тръгване. Ама той ми е нааааааай-хубавия бееее!!!!!

С един много горд татко

С кръстницата и сестрите ми

С Милотоооооооооо

С класната и другата прекрасна рокля на випуска. Ние двете бяхме най-хубави

Ето и целия клас почти

Най-хубавите момчета

И най-прекрасните момичета

И на сутринта в училище, когато вече наистина не бяхме читави

И една молба към тези, които искат да разгледат хубаво снимките, защото тези тук им променям размера и се губи очароваението - www.bubulinka.snimka.bg

Очаквайте продължение със снимки, които още не съм получила.

Малко снимки от изпращането (серия от училище, от дискотеката и кръчмата няма да ви показвам, че…. не е поучително (или по друг начин казано - с къса пола на бара - НЕ)) Обърнете внимание на О-Б-У-В-К-И-Т-Е

Най-добрата ми приятелка

и с кавалера :))

Днес мама се върна от ежемесечното си ходене до Габрово и живота ми изглежда по-светъл. Най-малкото гладния период вкъщи свърши Не че тя готви, но поне казва на баба ми да купува по-убедителни количества храна. А пък и ми трябва подкрепа, за да мога да обясня на милото ми бабче, че следващата седмица, когато нашите са в гърция няма смисъл да идва, щото ще си имам гадже вкъщата.
Ама вие представяте ли си колко се е чалнала тая жена. Аз и казвам, че в събота ще каня гости да къркаме до несвяст, а тя ми обяснява как в неделя РАНО сутринта не трябва да има никой вкъщи, щото щяла да боядисва някви врати. ОТКАЧЕНА история! Както и да е де, аз и обясних как тук в неделя ще има махмурлийски разложени трупове посяни навсякъде из къщата, включително и моя, а тя не иска да си вижда най-малката внучка така (ей, тва нещо преувеличаването е страхотно) и я убедих да дойде в понеделник да си боядисва проклетите врати
Та както и да е, искам да ви споделя, че много обичам мама, тя е супер пич и съм страшно щастлива че си е вкъщи, въпреки че утре заминават за Гърция с баща ми и сестра ми….

Желая ви хубав и усмихнат ден!!!

Така и не съм си изключила алармите за училище, една в 5:30, после 5:45 и накрая две в 6. Мозъкът ми категорино отказва да се събуди вече като ги чуе, но пак се събуждам най-късно към 8. И не знам защо ставам въпреки че зверски ми се спи… Преди си имах теория, че когато станеш по-рано, деня ти е по-пълноценен и продължавам да я поддържам, ама… имам нужда да се наспя бееее.
Както и да е де, от както съм си пуснала интрнет не съм се наспивала, което прави около 6 години.. ама както и да е
Тази сутрин се събудих с две неща в главата:
“Ей мамка му, трябва да си разместя стаята” Както всички знаете, щото съм ви надула главата, балът ми вече почти дойде и в нас трябва да се натикат около 40 души. Повярвайте ми нямам абсолютно никаква идея това как ще стане. Хората просто ще трябва да си скачат по главите, докато аз прелитам над тях и се усмихвам любезно, правейки се че не забелязвам колко са нагъчкани. Споделих тези си притеснения с мама, но тя ме успокои като каза че аз ще съм толкова хубава, че няма да забелязват, че се настъпват Thats my mommy
Както и да е де… Идеята беше, че в моята стая има едно голямо легло, което е съставено от 2 малки от времето, когато със сестра ми бяхме нагъчкани в една стая. Хубави легла, страшно много си ги обичам - нито твърди, нито пък меки, а и се отварят и отдолу си държа дрехите (което ме подсеща че и тях трябва да оправя). Та трябва да разделя тея две лела, за да може да се сяда на тях. Е то много хубаво, ама с какво сърце да го направя това, като милото ще ми идва на гости за няколко дни?! Ще го мисля де, не е драма голяма… Или ще спим на леглото на наште или това на сестра ми, или ще ги разместя по-нататък.. което не е добра идея, щото с всеки изминал ден при мисълта за тва разместване ме заболява кръста и не тряа много да се офлянквам…
Втората мисъл, с която се събудих беше с няколко ембематични чалга песнички за моя живот от миналото лято - Тони Стораро и Десислава - замълчи; Ивана - Дъжд от рози и Устата и Софи Маринова - Буря.
Както казах - емблематични. Защо? Аз си знам. Напомнят ми за един определен човек, с когото спокойно мога да кажа, че свързвам последните 2 години от живота си.. Всъщност щяха да станат 2 преди няколко дни, но така и недокретаха до там. Както и сами можете да се досетите с този човек не си говорим от няколко месеца, за това не виждам никаква причина да се будя с такива песни и мисли (щото някакси няма как да са ми тези заглавия в главата без него). Това не ме притеснява де, то нямаше да е нормално ако не ми беше останало нещо от него, сигурно пак съм го сънувала, но не помня. Не знам как ви звучи това до тук, но държа да подчертая, че съм в добро настроение.

И че ви желая много усмивки в днешния ден. Аз имам няколко задачки по които трябва да търча, но още е рано и ме мързи, за това след малко сигурно пак ще ви излея някакъв душевен бълвоч преди да се заема с тях…

за какво ли ми беше да се прибирам.. Няма храна, цялата къща е кочина, кучето ми издра краката….Трябваше и тая нощ да си остана при милото - той поне ме храни, пои (напива), гушка, сутрин тича да ми купи кафе и всякакви такива хубави неща… Тук сега ще пуквам от глад, с надраните си от радостта на кучето крака и ще чистя…

Реших най-накрая да сменя темата. Не, че старата не ми харесва, но там не излизат линковете към чуждите блогове. Което ме подсеща, че ей ся ще ги преработя малко.

А за сегашната тема - избрах тази, щото много ми подхожда. И аз съм една такава слънчева и весела тея дни, макар адската настинка от скапания климатик в тъпата кола Всичко си имам - последни постов, календар, връзки, архиви, категории, лети джанти, това-онова. А да, и жълта точка до адреса горе Обичам си този блог

Днес май ми беше последното изпитване.. и свърши! Другата седмица ни изпращат, а по-другата е бала.. малко ми е трудно да го осъзная честно казано…

Раздадоха годишниците със снимките… Ако имах млада леля съм убедена, че щеше да изглежда така както съм излезнала на тая снимка, ама както и да е, нали си знам че по принцип съм си хубавка, та не го взимам на вътре

Мисля че по-голямата част от хремата ми се дължи на синузит, много ме боли едната бузка и като си наведа главата имам чувството, че там се стича целия свят… Гадост! След малко трябва да се обадя на мама  да и съобщя мойта диагноза, ама не ми се ще, защото като я знам как се притеснява… А пък и сега е в Габрово и няма много много какво да направи от там, ама….

Баба ми нещо се е чалнала яко! Покани милото на обяд, а до вчера не го харесваше… Мисля че това, че той качи новите дивани и прекрасния подарък за рожденния ден имат нещо общо… Много продажна фамилия имам да знаете!

Нещо не мога да си събера мислите, после пак ще ви пиша

С остатъка от парите за рождения ден мислех да си купя дънки и с малко помощ от мама нови бели сандали на платформа, че моите на нищо не приличат вече. Нооооооо по стечение на обстоятелствата в събота вечер с милото си седнахме в любимата Мис Каприз на по винце и кой ризото кой някакви пилешки измишльотини. Та къркаме си ние и сладко си дрънкаме глупости, гледаме се любовно (колкото повече се стига до дъното на каната, толкоз по-любовно се гледаме) и ни звънна един негов приятел дето е голям образ. Иненадааааа “С Милена от утре ще живеем заедно”! С въпросната мацка - Милена се запознаха неотдавна в elmaz.com, заминаха заедно за някъде си… и гледай до къде я докараха за 2 седмици! А ние? 4 месеца вече се разправяме, а сватба няма!
Шегувам се разбира се… Въпреки че нямам нищо против да се заженя, тъкмо ще си облека роклята за бала още веднъж. Така де… Аз съм практична жена… Въпреки че според него баба му ще получи инфаркт ако не съм в бяло… както и да е… да не изпадаме в подробности, очевидно сватба няма да има скоро…
А бе, аз ви разправях за съботата…
Та по повода, а пък и нещо се бяхме разприказвали много сладко си поръчахме още литър вино и си го изкъркахме и него до дъно иии да знаете какво се казва прибиране
Предполагам че сме били много интересна гледка, хванали се двамата под ръчичка. Той си е дълъг тъй или иначе, пък аз си бях  на моите велики кафяви 13 сантиметрови сандали и новата ми секси секси сссссссекси рокличка и се клатушкаме наляво надясно… ама яко се клатушкахме и видяхме че за изливали цимент на един бурдюр та решихме да си увековечаваме отпечатъците.. не знам що за идея беше това, ама сандалите ми са станали на гъз от това толкова важно начинание… Е, поне отпечатъка от тях седи гордо нейде по янко сакъзов…
Не знам как не се пречукахме някъде като кучета по дългия път от единия край на парка до отсрещния край на улицата, ама нали знаете - лудите и пияните господ ги пази…
Наливното вино в мис каприс е велико, препоръчвам го на всички.

След малко ще ви пиша пак, че имам муза и тема за размисъл….