Имам въпрос към всички писатели, фотографи, художници, склуптори и въобще всички автори на кактото и да е вид изкуство, както и хората които не са намерили своето призвание в изкуството точно как ПО ДЯВОЛИТЕ се описва ЧУВСТВО?!
Днес е от специалните вечери, в които имам нужда от един огромен сандвич. Не защото не съм яла от 10 часа сутринта и една малка водка ме опияни доста проятно преди час, а защото имам нужда от втора, а и защото ми се яде един зверски голям сандвич! С много кашкавал, много шунка и много вегета отгоре. Може и доматче, ама ме мързи. И ето сега седя пред компютъра, задавам ви този въпрос, къркам си водчицата и до мен седи хипер сандвича ми.
От доста време насам смея да се причислявам към писателите. Защо? Ами и аз не знам. Може би защото прекалено много хора оценяват начина по който пиша, нещата, които пиша и това, на което лъха написаното от мен. Винаги съм се страела да направя това - да опиша чувство. Понякога влагам толкова много описания и определения в написаното, че се губи действието. Понякога има само действие, но няма дух.
Е тази вечер аз заставам пред вас като един автор без думи. Защото нямам такива.
Не бих могла по никакъв начин да ви опиша начина, по който се чувствам в момента, нещата които изпитвам или какво точно ме докара до това състояние. За последното и аз нямам никаква идея. За първите две няма достатъчно думи във всички езици събрани на едно място.
О, повярвайте ми, много бих искала да мога. Много бих искала да мога, защото знам, че все някой ще ме чуе и ве някой ще отговори нещо, което да ме накара да променя чувствата си в друга посока… Или поне да е само една, а не да се стрелкат като стадо иглолистни пигмеи по двата края на боровата гора. Щастието се примесва с болката, вината се слива с невинността, яростта се целува със спокойтвието, тъгата се влюбва в радостта, желанието прави секс с отрицанието, обичта се врича на омразата, а аз седя посредата на това и всичко останало антонимно и абсурдно за което се сетите.
Изядох си сандвича (с доста зор), сега ще си пална цигарка и ще си допия водката. После ще си легна, а утре сутринта като стана ще си кажа “Боже, снощи въобще не бях на себе си”, ще прочета този пост, като все едно не съм го писала аз и ще се чудя какво по дяволите съм се опитала да кажа.
А всъщност просто искам да знам как да опиша начина, по който се чувствам и какво изпитвам.
И защо си позволих да се окажа в такъв хаос.

П.П. Ако на някой му хрумне да ми ракзва оная притча за чувствата дето си играели на криеница и любовта ослепяла, за това лудостта я хванала за ръка и станали неразделни, не си правете труда. Знам я, а и не мисля че важи в случая…

На тръгване при сборния пункт, който беше в една кръчма и аха-аха там и да си останем

и другата страна на масата

Спирка за цигара, щото щяхме да пукнем!

Много е лош

Вечерта наистина бяхме много озверяли от глад

Ама пак бяхме весели и красиви де

а пък и храната дойде

После седнахме да пием

с лошата водка

И голееемите усмивки

тук вече напредвахме с пиенето, макар някой да се лигавеше с бири

После Жужа се прави на фотограф и създаваше интересни сценарии за фотосесия, но най-ключовата е  - аз съм лошата кака, а Ники е лошия гъзар

(тук може би е момента да спомена, че само на тези две снимки сутиена ми се вижда умишлено, не знам защо е и на другите… той обича да се показва…)

Така, тук се предполагаше, че сме в разгара на скандал, само дето на мен ми беше прекалено смешно, а и на него така като гледам…

Пиенето напредваше, те имаха да си кажат много неща, поскараха се, ама после пак се заобичаха

На следващия ден

На плажа

по дяволите косата ми се накъдри!

После пак бяхме доста гладнички за това Мади реши да си го изкара на Иво

И въпреки че героите бяха много уморени, пак се постараха за някоя измъчена усмивка (с вече къдрава коса )

И после си тръгнахме

Жива и почти здрава. Болна съм за 3ти път от 2 седмици насам и нямам думи да ви опиша колко много ми се иска да се гръмна. Но за това ще ви говоря друг път.
Като цяло си изкарахме хубаво. Пътуването натам беше много приятно, ако изключим, че нали Ники не дава да се пуши в колата, но той беше така мил да спира от време на време като се разтреперим прекалено много. За другите не знам, но специално моето настроение много се приповдигна, когато спряхме на първата бензиностанция и от там вече ми почна веселото. До преди това ни беше криво, че сме толкова хора - цели 6 човека, от първоначалните 30 желаещи да заминат… Тъпа работа, ама и тва мина.
С Жужа по едно време много се раздавахме и пяхме на главата на Ники. Дисковете дето ги записах не бяха лоши, въпреки че на моменти ми лазеха по нервите.
Приключението започна, когато стигнахме в Сандански и нямаше къде да отседнем. Да, да, знам какво ще кажете “вие луди ли сте да тръгвате без да сте си направили резервация от тук и дрън дрън” чух го вече няколко пъти. Бяхме се засили към един хотел, дето изглеждаше много прилично,но имаше само една свободна стая (както и във всички останали хотели между другото…). Накрая мъжете ни зарязаха да пазим колите и да ревем за храна, душ и легло и отидоха “да се разходят”. Върнаха се след около половин час с добрата новина, че са намерили все пак нещо. Нещото беше прилично с много приятно кафе, супер смешен паркинг и ужасни стълби, дето не знам как се прибрах вечерта (сутринта) по тях, но при всички положения ги изкачих сама геройски без да моля Ники да ме носи.
Стайте си бяха като … стай - хубаво голямо легло,от което не ме заболя кръста, а това си е направо рекорд, кофти възглавници, за които щяхме да се изпопребием, докато аз не открих, че в гардероба има 4 големи, хубави, твърди възгавници, от които 2 ни бяха откраднати от Мади и Иво, прилична баня, едно голяяяямо огедало и климатик. Нищо особено общо взето. Само жалко, че нямаше балконче, но да не искаме прекалено много от живота. Проблемите ми бяха два - бях в стая с непушач, който настива от климатик… И можете да си ме представите седнала на прозореца с цигарката в ръка, умираща от жега Но го преживях, то ние толко и сме седяли в стаята. Взехме си по един душ и аз се отдадох на сладка следобедна дрямка.
Вечерта се намуахме като прасета в една пицария. Жужа беше освирепяла от глад и беше малко… хммм раздразнителна и страшна за гледане. Не че не бяхме всички адски гладни, но тя печелеше класацията. После се върнахме да се преоблечем, да се наконтим и да гледаме доктор Хаус, като по пътя едва ли не сме тичали, за да не го изпуснем и естествено се оказа, че в петък не го дават Седнахме в кафето на хотела, после се преместихме в едно много приятно кафе, от където обаче ни изгониха по едно време, щото затваряха и тръгнахме към дискотеката. Разпитахме няколко човека къде да отидем и се оказа,. че там има само 2 дискотеки, едната от които била пълна само с дечица и за това се отправихме към другата, дето явно беше Дискотеката с главното Д. Стигнахме до там, ама се отказахме да влизаме и аз не знам защо, за това седмахме в кафето до нея. Водки, сокчета, кафета, дрънкаме на простотии. Жужи и Марта се наковаха доста уставно и решиха, че трябва да се отдават на откровения една на друга, та беше малко депресивно по едно време, но се оправиха. Към 4 часа Мади и Иво ни изоставиха защото “си имат работа”, на мен ми се доспа адски и се размрънках, допих си водчицата и с Ники си тръгнахме, оставяйки Марта и Жужи да си се разправят. Тук може би е момента да спомена, че цяла вечер си поръчвах малки и така и не се напих. Започвам да се притеснявам много за себе си, в последно време не ми се пие.
Естествено докато стигнем на мен ми мина желанието да се потопя в безпаметен сън, за това се раздрънкахме за “доброто старо време” и за 8ми, 9ти клас, много весели преживявания имаме от тогава. Да ви кажа, много е странно да лежиш в едно легло със съученик.
Заспахме към 6 и станахме в 10:30… Няма такива неадекватни физиономии, честно. Пихме кафета, събудихме другите, щото към 12:30 трябваше да освободим стаите, зарязахме си нещата при Мади и Иво, които останаха още един ден и отидохме на басейн. Страшно много обичам да плувам и да се пека, та се чувствах като в рая. После се усетихме пак умиращи от глад, седнахме в една кръчма и се намуахме като за световно, всички се изредихме на душа в стаята на Мади и Иво и си тръгнахме.. хлип-хлип… Да ви кажа честно, хич не ми се тръгваше и по пътя постепенно ми ставаше все по криво и по криво, а след като влезнахме в София си бях олицетворение на лошото настроение.

И сега съм болна… естествено. Отново! Взе да ми писва вече!
Чакам Ники да се събуди, за да ми прати снимките. Като ги цензурирам и ги кача ще ви покажа за какво ставаше въпрос

Изпреварих си програмата с половин час и си викам я да взема да им напиша нещо на тея добри хора, дето всеки ден ми четат душевния бълвоч.
Разочарована съм от липсата на карелия в магазинчето за цигари, крайно неприятно. Преди не пушех карелия, беше ми гадна, обаче мама ми купи няколко кутии и свикнах много бързо с тях. Сега другите ми се струват гадни и вонливи. И тва да си пушач не е работа.
В тоя ред на мисли, предполагам, че до Сандански ще пътуваме около 2 часа някъде… сигурно. А пък в колата на Ники не се пуши и ми е интересно да разбера как аджеба (много весела дума) ще реагира като го моля през половин час да спира, за да пуша..
Най-много обичам да пътувам със сестрите ми. Страшно е весело. Пеем много, пушим си и трите и постоянно се кудкудякат някакви простотии. Мда, така мога да обиколя целия свят с кола, вярвайте ми…
Като стана дума за сестри, да ви кажа, адски е шибано двете ви сестри (единствените ви две сестри) да работят горе долу едно и също. Снощи така се скараха, че чак ми стана гадно! Не знам трите като почнем да се засичаме какъв мор ще настане вкъщи…
Сега съм си пуснала Весела музика и чакам да ми дойде муза да си прибера партакешите в един сак, ама защо така не ми се занимава с това?! Толкова много исках  да заминем, ама то тая екскурзийка премина през толко етапи на провал, че ми се спатъхна ентусиазма.
Добре сега, вдииииииииишвам, издиииииишвам.
Какво като сме шепа хора?! Това, въобще няма да попречи да си изкараме хубаво! Както каза вчера любимия ми съсед вчера - като количество сме малко, но като качество сме най-добрите… Абе хубаво ще си изкараме! Още не се е случвало да се съберем и да не ни е яко!
Сега ще стана! Ще си нахвърлям парцалите в сака и съм готова да превземам света!!!!

А на вас ви желая един много приятен край на седмицата, много усмивки и хубави преживявания през уикенда!

косата разпиляна и риза секси разкопчанаааааа.. дрън дрън дрън…
Косата ми е изправена, така че ще гледам да не се разпилява много много, ризатаааа…. мисля да си облека рокличката, която си купих от теранова за рождения де и тя е секси, а ръката на Ники на волана, моята няма място там.
Записах още един диск с мойте любими песнички за всеки случай… Сестра ми ми изправи косата, остана само да си стегна багажериите и съм готова за изстрелване. Стига още някой да не се откаже от пътуването, щото това вече ще е същински абсурд, честно!
Имам проблем обаче! Как се взима багаж за една вечер като не знам какво ще ми се облича утре?! Знам, че през деня ще съм с гореспоменатата рокличка, ама вечерта?! А на следващия ден?! Ужас!
Няма да преигравам, ще си взема двете дънкови поли, няколко потника, лилавата рокля, белия панталон, черните дънки и жилетка… и блузата с дълъг ръкав на манго… и това е…
Ще си взема само сърчицето, гривната и шнолата на сваровки като бижута (добре, това поне е точно кратко и ясно)
а като гримове… мамка му, ще ми трябва по-голям сак…

Тръгнахме! Седи ми отгоре на бюрото с горд надпис “SunDanceKi” (новата версия е SunDanceKey , key щото нали ключово събитие, ама нещо не ме кефи как стои), остана само да не го забравя утре като тръгвам!
ахахаха представяте ли си?!
Решихме че ще останем само една вечер, защото сме много малко хора, ама съм сигурна че пак ще си изкараме готино

разговор по ICQ…

Ники (11:54:05 14/06/2007)
zvun-zvun-zvun

Bubulinka (11:54:13 14/06/2007)
алооооооооо

Ники (11:54:19 14/06/2007)
tzuki tam li e?

Bubulinka (11:54:42 14/06/2007)
да, момент… (любомираааааааааааааааа на тилифонаааааа)

Bubulinka (11:54:45 14/06/2007)
…

Bubulinka (11:54:49 14/06/2007)
альо?

Ники(11:54:58 14/06/2007)
oooo tzuki

Ей сега, прелитайки през кухнята мернах долу един бЕл голф. И се присетих за една от неусъществените ми любови (малкото ми неосъществени любови)…
Беше през едно прекрасно лято, аз тамън бях ударила 17 през май. Това лято нашите започнаха да ме пускат системно на дискотеки. Ходехме в Дабъл Вижън (ако не сте ходили там недейте и да го правите аз лично не съм стъпвала там от .. година и нещо и нямам желание) и си изкарвахме страхотно… Еххх това бяха времената, в които 10 лева ми стигаха за дискотека.
Както и да е, да се придържаме към разказа… С въпросния батко, той Люси се казваше, и още няколко човека излизахме всяяяяка божа вечер. Пиехме кафе в Chillout на НДК, което е едно просто велико кафе, където правят БОЖЕСТВЕН топъл шоколад и по едно време имаше един барман дето правеше страшно капучино (НЕплатена реклама, просто обичам мястото). Изкарвахме си много хубаво. Доста често се случваше да сме като по двойки - Ина с Жоро (за него ще ви разказвам някой друг път), на Ина братовчедка и и нейното гадже и аз и въпросния Люси. Тук е момента да спомена че той беше наааааа 25-6 години, не си спомням точно, и караше един бЕл голф.
Аз по принцип съм толкова антиголфър в мозъка на костите си, че просто няма на къде повече, обаче в този бях влюбена. А той един нагиздеееееен, пък то не беха неонки, ксенонки, лепенки, музики, работи. А бе общо взето сега не знам дали ще се намери някой толкова специален, че да ме качи на такава кола, ама тогава ми се виждаше сууууууууупер гооооооотина. Даже и име и дадох - Звяра! Ахахахахахахах
както и да е
Та баткото много ме заиграваше, а и честно казано аз не оставах по назад, защото много го харесвах.
Така и нищо не стана. Не исках, защото тогава точно бях тръгнала с Дани и повярвайте ми Дани > Люси и много добре го осъзнавах, въпреки че тогава въпросния Дани се държа като пълен парцал, което в последствие се промени и се благодарих на бога, че не съм стъпила накриво. Естествено си имаше разни изцепки със смс-и и телефонни обаждания, ама на кой ли му пука. Накрая с баткото се скарахме, не си спомням защо, ама не сме се виждали от 2 години, че и повече може, въпреки че живеем през няколко блока…

Снощи бях много ядосана, ама взе да ми минава. Най-накрая заспах по нормално време - към 1:30 и станах по нормално време - към 9:30. Сега си къркам блажено кафенцето и си пуша цигарка и си дрънкам глупости наляво надясно. Все още не знам дали ще заминем (опитаха да ме изкарат мен виновна, защото не съм записала диск с музика), амааааа ако се ядосам пак определено няма да допринеса с нещо хубаво. За това си трая и си се усмихвам… и си къркам кафенце и си пуша цигарка
Не знам на какво се дължи доброто ми настроение днес, ама има нещо гнило в него… подозрително весела съм….
Както и да е, желая на всички ви един много хубав и усмихнат ден. Не се оставяйте на ядовете и си припомнете, че работната седмица утре приключва

тая кирлива 2-дневна екскурзия пълна с проблеми! Ебати чекиджийските истории, ебати мърлявата, несериозна работа! С парите, които си къткам толко упорито да си бях купила нещо, поне нямаше да ме е яд ако сега не заминем!