Ха, познайте кой прави саундтрака за пътуването до Сандански! Аз разбира се! Кой друг
По дяволите, забравих да си купя празни дикове. Както и да е де, и без това утре ще ги записвам при всички положения. За сега само отбелязвам кой песни ще  присъстват:

Ретро:
2 Brothers On The 4th Floor - Never Alone
2 unlimited - jump joy
2 unlimited - maximum overdrive
2 unlimited - no limit
corona - baby baby
fun factory - feel the pain
fun factory - wanna be with you
la bouche - mr Vain
la bouche - sweet dreams
la bouche - another night another dream
la bouche - be my lover (ей ако знаете кви клипчета имаме на тая песен от едно адски лигаво прибиране от училище…)
le click & kayo - tonight
nana - lonely
nana - let it rain
Snap - the power
kim wilde - keep me hangin on (за къде без нея)
jessica jay - casablanca
иии избрано от C block естествено

Чалгичката ще избирам на място, но ключовите моменти падат на:
камелия - знам, някой ден
емилия - с теб да бъдем пак
преслава - нищо друго
преслава - лъжа е
вероника - тежка вечер ( и още много други)
софи маринова и устата  - всичко налично
избрано от азис
никол - нека (по известна като “give me some sex”)
кеба - питаш за мен
борис дали - пиян (еееее за къде без борето беееее)
бони - магия
с останалите ще импровизирам…

И естествено ще има и папка избрани, в която ще присъстват
тони стораро - това сме ние (нали ни е химна)
Lynard Skynard - Sweet Home Alabama
виолета - зона за любов
ииииииииии мамка му, забравих какво още
по-късно ще допълвам….
Вероятно се чудите защо ви пиша тези глупости. Ами… това е единственото място, на което не си губя мислите

Вече не мога да спя. От няколко дни… седмица да кажем ми е невъзможно да заспивам преди 4-5 часа. Не знам защо се получава така, тъй като до вчера си мислех, че още не се притеснявам.. Даже не до вчера, а до тази сутрин. Когато обаче…  Се събудих с мисълта за УНСС и ми се сви коремчето (което държа да подчертая напоследък изглежда много добре, но това е друга тема). И така започнаха моите истински кандидат студентски неволи. Е, те може би почнаха от момента когато гаджето ми каза, че се разделя с мен, амааааа си имаше и другуи причини за това, така че днес слагам официален старт на УжасЪТ.
И по тоя повод, с мама седнахме да пием по кафе и грижливо наредихме всички дати на изпити и дати за подаване на документи по университети. Оказа се, че всъщност са само 3, от първоначалните 1500… Софийския отпадна, защото там изпита по английски съвпада с този в УНСС, а вярвайте ми за СУ не ме боли ама грам. Те там се мислят за богоизбрани, ама мога само много поздрави да им пратя. Както и на двете мацки дето са сътворили едно книжле с тестове, дето е толкова малоумно, че се чудя за кандидат студенти или кандидат гимназисти е… ама отпред гордо пише “Софийски университет “св. Климент Охридски” - департамент за  езиково обучение” аре бе….
После отпадна и Пловдивския, защото нещо не си намерих моята специалност там, след това и Велико Търново изчезна от списъка, защото съвпада с някой от изпитите за библиотекарския, а по-добрия вариант е да си остана в София…
И НБУ, разбира се, накъде без НБУ?! :))))
Добрата новина за деня е, че направих жалното “мамиииииии айде да ходим на кола маска” и тя ми каза аре в събота, погледна ме и ехидно се изхили. Тя много добре знае, че аз в събота искам да съм в Садански. Тук е момента да спомена, че снощния разговор с баща ми хич не мина добре, дори не стигнахме до частта с това че просто искам пари. Нещо не беше на кеф и остана с впечатлението, че питам дали може въобще да отида… А на мен такова нещо не ми е минавало през ума…  Най-малкото, защото никога не съм предполагала, че няма да ме пуснат (Боже, чувствам се като на 15 докато ви пиша това :))))) Както и да е де, жива, мъртва ще ида. Най-малкото имам благословията на сестрите ми :))))

Просто ще чакам да го хвана в добро настроение, защото наистина не искам да вземам пари от мама. Едно време уговорката беше, че мама ми дава джобните, а тати за разни допълнителни екстри като дискотеки, купони и тн… сега честно да ви кажа не знам как е :D

Хайде приятен ден и много усмивки на всики аз ставам да уча, че иначе лошоооо….

От няколко дни си говоря с двама италианци дето и двамата нещо са много глътнали бастуна - нито пеят, нито пият, нито танцуват, нито въобще излизат където и да е, само бачкат… скапана работа. Даже днеска си мислех да ви разказвам за тях, ама нещо се отказах… както и да е де. Тръгнах на единия да му обяснявам колко зажмуцан и безсмислен живот води и го посъветвах да вземе да пийне едно две и да ходи да потанцува… и познайте какво, естествено ще се случи на мен! Оказа се, че пича (който се оказа много свестен, направи няколко много добри коментара) почти не може да ходи и вечно е с патерици. А аз му говорех за танци и за партита и такива работи. Повярвайте ми, рядко ми се случва да се чувствам по-тъпо отколкото сега… Въпреки че нямаше от къде да знам. Вярно, че не е нещо, което си пишеш в инфото на профила в ICQ, ама и аз не си започвам всички разговори със “случайно да се движиш затруднено, за да знам дали мога да ти говоря за танцуване и такива неща”. Наистина е отвратително. Не искам да знам той как се е почувствал…

3 или 4 коли, имаме една под въпрос… И няколко човека съответно, ама какво да се прави. До петък има време. Важното е, че знаем кой ще идва със сигурност и кой в коя кола ще е. Решихме, че ще си търсим къде да спим там на място. И въобще всякакви такива генерални решения за 15 човека ги взехме само 3, но след много обмисляне, задрасквания, кафе и сокчета
Нали знаете, ако няма снимки не съм аз

Жужи обмисля и отмята…

…под зоркия поглед на Ники и моят фотоапарат

Този път почти наистина изглежда непринуден

А ето и СписъкЪТ!

Заедно с мотото “На SunDanceKi не го броиме” powered and inspired by Тони Стораро

Понеже пак забравих да снимам себе си (не знам какво ми става напоследък) пак се снимах в колата, ама нещо не ми хареса как стана, за това прилагам снимка направена в домашни условия, направена щом се прибрах. Малко съм рошава, ама какво да направя. Косата ми нещо е много пухкава днес

Прилагам и песента на вторнишкото кафе Avril Lavigne - Girlfriend

се чувствам много по-добре. Даже налепите по гърлото са ми изчезнали, ама няма да се впускам в подробности, щото предполагам, че поредната ми ангина не е приятно четиво за никого.
Днес ще ходим до училище пак да дразним 11то класниците, че трябва да ходят на даскало. Да, знам, че е много гадно, долно и подло от наша страна, ама ни е много гот А пък и трябва д отидо до класната, за да си дам бележката, снимката и парите за дипломата, нещо, за което тотално бях изключила и ще взема да остана без диплома! Ужас! Ама УНСС-то няма да ме вземат без диплома бе ей!
Другото важно нещо, което трябва да направя днес, и за което трябва да ми стискате палци, е да си говоря по мъжки с тати… за пари, естествено. Имам нужда от малка финансова подкрепа за Сандански, поне за спането, защото сама няма да се справя, а нещото, което най-искрено мразя на тоя свят и мисля, че трябва да го забранят със закон е вземането на пари назаем!
Въпреки че на мен по принцип ми е много тегаво и когато муфтя нашите за пари, нищо че се случва почти всеки божи ден от както се помня. Ама преди не ми правеше такова впечатление, щото бях малка и да исках нищо не можех да направя по въпроса. Сега обаче съм си напълно работоспособна и ми е някакво криво… особено когато им искам пари, за да ходя да се натрескам някъде … Ама какво да се прави…
Нали се права на кандидат студентка , с удоволствие бих почнала работа още днес, веднага след като сляза да си купя цигари и се изкъпя, ама тогава май няма да успея много много да се подготвя за изпитите.
Нищо де, предполагам, че ще се справя със задачата, не става дума за бог знае каква сума. А пък и едно парти винаги си струва да е спонсрира

Днес също така ще се решава кога заминаваме, с какви коли сме, кой къде ще е и разни такива. С общи думи ще си правим оперативка. Въпреки, че аз знам къде ще съм. На “Зеления звяр” (мисля че така го кръстиха последно ) на предната седалка, щото съм гъзар, а и шофьора ме обича, щото не споря за музика (много), не давам акъл как да се кара, помагам при паркирането и нито веднъж не съм промрънкала за това, че в колата не се пуши. А и съм готина просто (моето лично смайли)
Важното е, че заминаваме и ще си  изкараме супер

А мотото на пътуването е  “На  SunDanceKi не го броиме” (powered by Тони Стораро - Това сме ние. “кой какво изпииииииии не го броиме, кой с кого ще спииииии не го броиме”)

Хубав ден и много усмивки на всички!

Та има много простички неща от живота, които да ми оправят настроението.
Не знам дали съм ви се оплакала, ама след последното ходене в Гърция бях наддала доста. 4 килограма, ако трябва да сме точни. Само дето на мойто тяло много му личи когато има малко в повече. По принцип много лесно свалям и качвам килограми, ама тея пусти 4 много се бяха заинатили като че ли ми правят на пук за бала.
При нормални обстоятелства никога не се меря колко кила съм (това за 4те го разбрах на кантара при солариума ми, не можах да се сдържа), защото общо взето и сама мога да си преценя кога съм наддала, а пък и се депресирам… Та шматкам се сега из къщи с хипер фешънските ми размъкнати, разпокъсани адски широки домашни дънки и една оскъдна блузка, бре гледам в огледалото - много добре бе. Кеф, ама тука има нещо гнило! Месец преди бала се спуках от опити да слабея не става, а сега си ям нормално, няма как да стане тая магия. Да не говорим, че миналата седмица набих 2-3 чипса  - Ръфълс със сол, ммммм, голяма опаковка… и с тях една кутия бисквити…
Та както и да е де, със страхопочитание отидох до кантара, който майка ми е скрила далеч от погледа ми в нейната стая, подритнах го лекичко с крак да проверя дали няма да скочи и да ме изяде и се качих отгоре….
Ама доволноооооооооооооооооооо!!!!! АМА МНОГО доволноооооооо!  Не само 4те кила от гръцко съм свалила, ами и едно в екстра. Пу, че кат ми стана драго, като ми дойде едно добро настроение!
Мисля, че сега е прекрасен момент най-накрая да хвана книжката с тестове, която мама с любов ми купи онзи ден. Ама първо и нея ще побутна с хиликалката да не вземе да се отвори и да ми изяде ръката

Отказвам се да се привързвам към когото и да е вече. Аз бях до тук! Честито на печелившите, които са си спечелили доверието и уважанието ми до сега, щото не смятам в скоро време някой друг да ги получава. Особено пък тези от мъжки род.
В последните години бях обиждана, заплашвана, удряна, насинявана, псувана, беше ми крещяно, ревано, бях тормозена, изоставена със смс посред нощ, зарязана по телефона посред бял ден и още какво ли не и то все от мъже, на които съм държала и са ме гледали право в очите, обяснявайки колко ме обичат. Да бе те хората дето обичат баш звънят по телефона към 3-4-5 часа сутринта да те наричат “тъпа курва” и още колоритни фрази, които не точно всеки ден казваш на любимия.
Разбира се фаворит ми остава този дето толкова ме обичаше, че чак ме посини от любов. Естествено историята имаше и своята добра страна - баща ми искаше да го смаже от бой и тогава разбрах, че тати всъщност е в час
Всъщност това за което ме е яд, че с някакви такива изцепки всичките хубави спомени избледняват някакси. Еми майната ви!
От днес нататък отказвам да се разстройвам, разочаровам, ядосвам и така нататък. И без това имам да уча прекалено много, за да мисля и за това!
В случай, че някой иска да ме опровергае и е висок, тъмноок, неприлично богат, не ревнува от дългогодишните ми приятели, ще се грижи за мен, ще ме обича и ще ми даде период от половин - една година да го опозная приемам CV-та, които да съдържат снимка в анфас от близо и в цял ръст, трите имена, егн (което да не започва с по-малко от 82 и да не е повече от 88) , спешъл скилс, както и размера на банковата сметка, също  така и кратка мотивационна бележка…

Ебати колко ми е криво днес….

…завършването много ни сближи. Няма и две седмици откакто завършихме, а вече сме излизали 3 или 4 пъти, а това въобще не ни се случваше често. А и съм убедена, че ще продължават все така прогресивно да ни се увеличава броя на събиранията. Да не говорим за екскурзията до Сандански другата седмица. А бе въобще от както завърших ми е много по-хубаво да прекарвам времето си с хора от класа.
И въпреки, че снимките в tilllate пак са ми ужасни, ще ви ги споделя, защото ми носят страшно много усмивки, а пък и като ме видите на какво приличам и вие ще се засмеете

Зяпам си снимките тук, защото от главоболието, за което ви споменах преди малко нямам сили да се вдигна цигари да си купя, камо ли да решавам тестове, та за това днес реших да си дам малко почивка. В крайна сметка е събота, снощи се напих яко, а и цяла седмица учих, така че си е заслужена пауза!
Та да се върнем на носталгията. Имам много снимки от тази учебна година и винаги като ги гледам се почупвам от смях, защото наистина беше много весело. И реших да кача някаква част от тях, а след това и да ви ги покажа, защото… ми защото обичам да правя постове със снимки

Всички сте виждали Ники, защото той ми е от най-добрите приятели, кавалер на бала, а и съм адски горда с него и много го обичам, така че започваме от снимки с него Казвала ли съм ви, че той вече студент? Изкара почти пълно 6 на предварителните изпити в УНСС и вече е в лятна ваканция…  А ние, простолюдието, които се издънихме, са се скъсваме от учене…
Така де, нека фоторазказа започне… сега!

Ники дава кинти

“А бе ти луда ли си бе, я си ми върни парите”

“Връщай паритееее”

Тук сме в час по география, а момичето с нас е Ади

И отново час по география

А това е час по история, който се прекарваше в околните кафета…

А това пък - по руски, когато всички се скъсвахме да решаваме кръстословици. Нищо лично, учителя ни е голям пич, ама руския е ебати зажмуцания език, заклевам се!

В голямото всеки набива нещо - кой солети, кой кафета, кой белот…

или излизаме отвън, в нечия кола музиката се надува и раздаваме баровски танци

Или аз както винаги се обяснявам нещо, псувам, че е студено или нещо в тоя стил…

Това ако не се лъжа пак е час по руски

Вижте на тая снимка как се хиля, беше ми супер весело тогава

И това разбира се, типично за всеки учебен ден…

Това не толкова, но все и на мен ми се случваше понякога…

Мда… може би ще ми липсва малко…. Поне в моменти като този…

Боли ме главата… Ама няма такава болка, имам чувството, че след малко ще си повърна мозъка. Днес е от дните, в които се кълна, че повече няма да пия! Не че има някакъв шанс това да стане, ама поне в следващата една седмица няма да запивам сериозно! Само с мама ако реши да къркаме коктейлчета или бяло вино, ама когато сме двете пазим много приличие. До сега не ни се е случвало да се напиваме в софия. Най-много трите сестри да се подредим като ходим на почивки в Гърция, ама то там не се брои
Снощи си изкарахме много хубаво, с Мишо много се напихме и всички се счупихме от лигня. Имаше една девойка дето искаше да ме пречука, щото беше седнала на много неподходящо място и аз докато се раздавах пеейки и танцувайки, тя получаваше по някой крайник в главата, ама да не съм и виновна аз че е седнала там ебати?!  Както и да е де, тя си тръгна преди да я тресна още няколко пъти и да и кипне съвсем. И слава богу, щото да ви кажа, много много не и бях в категорията.
После на връщане аз вече не можех да говоря, нямах сили, ама то нямаше и нужда, защото Мишо искаше да види възможностите на новите басове в колата на Ники, ама те нямат граници бееееее! И когато зверската лигня се срещне с басове, получаваш незабравим спомен с DMX - who we be, песен която след тая петък вечер ще остане завинаги в сърцето ми, въпреки че не си падам много много по негърщини….