Дори и в понеделник, което по принцип си е тегава работа, нооооо нали в неделя релаксирах, така че вчера си бях заредена с енергия на ново.
Играта, която между другото се казва Генерал, ми е напълно непонятна. Някакви зарове, някакви работи, нищо не разбрах. За сметка на това обрах голяма част от на Жоро подаръците, нали супер много обичам рекламни материали, та се обзаведох с 2 ключодържателя, джунджурийка за телефон, която свети като ти звънят и зарове… и два балона, които обаче забравих в Брилянтин да ми се не види, каква съм звезда.
Като цяло си изкарахме много хубаво, нагледахме се на хубави танцьорки и се наслушахме на глупостите на Катето Евро. Аз не знам как можеш да се изцепиш  “ебало си е пичката лелина” в микрофона. Въпреки че изглежда много добре след реконструкциите в “Пълна промяна”, за съжаление маниера на държание хич не и се е променил и си остава същата… ами избиваща на простотия. А и беше джапнала прилично още в 8 часа… Както и всички останали де. То да не е лесно да седнеш да пиеш от 6 часа?
Хвърляха си заровете хората и се забавляваха, а аз си прелитах на ляво надясно и им се радвах. И докато си прехвърчам попаднах на един познат от годините, когато се зарибявах по Геймър Уъркшоп и всички бяхме едно голямо, щастливо, наливащо се с бира семейство. Оказа се, че фирмата, в която работи е организатор на събитието и въпреки че в началото беше решил да не пие, накрая и той все да джапа в морето от уиски. Което ме подсеща да се оплача, че и аз пих уиски и ми беше гадно. Не мога да разбера как го пият това…
Такам… други интересни хора там…

Жоро Неделчев.. РАЗБИРА СЕ

Енджи и Кристина естествено

Дъ ДЕНСЪРС!

А е тая мънечката, направо ни обра точките! Вие такова дупе пипали ли сте някога?

Жоро, разбира се не се стърпя да не налази, все пак, най-хубавите жени, винаги са около него

Вече познатото ви момче с балоните

И момичето с балоните, разбира се

Други интересни личности, които си заслужават да бъдат показани

ИИИИИИИИ Снимката, която ми осмисли живота и съм супер супер супер щастлива! Уаааааа! Да, знам, избива ме на фенщина, но аз съм наистина съм си абсолютна фенка

Ох, че ми е кеф ако знаете….

Както и да е, после продължихме в Брилянтин, естествено
(аз се преоблякох, щото с Енджи отидохме да оставим колата :)) )

В случай, че се чудите - да, нищо не виждам от тоя бритон

Ощеснимки на фотоапарата на Жоро, поста евентуално ще бъде ъпдейтнат

нес клуб “екстремен идиотизъм” взе генерално решение и се изсипа в Перник. Не че тук си нямаме Славия и Зимния, ама решихме, че ще е по-добре да ходим чуждия лед да драскаме. И трябва да ви кажа, че много добре ни дойде тази разходка. Ако не друго, то поне имаше малко раздвижване. А за мен определено имаше и друго, тъй като си се чувствах направо професионалист сред храбрите перничани, който падаха като талпи при най-лекия порив на вятъра. Но пък се забавляваха искрено и си беше кеф да ги гледа човек.
Само имам малка забележка, че леда беше искрено гаден! Ама мноооооооого гаден! Трябва да се направи нещо по въпроса.
So let the journey begin.
Пътувахме аз, Енджи, Бахата и Жоро Секса (прякори да искаш). С едно мъничко закъсненийце от моя страна, все пак тръгнахме (продължавам да твърдя, че не съм виновна).

А това е какво се вижда през стъклото на една мита преди няма и седмица кола….

И така… Пристигнахме в Перник (казвам го все едно е адски далече и сме пътували 3 дена ахахахах)

Събрахме се и взехме да затягаме връзките

И нахлухме….

(Естествено първия изтърсил се беше Баханов, но го направи с такъв финес, грация и предимно грандиозност, че стигаше за всички ни взети заедно)

И моментално си направихме “нашия ъгъл”

И аплодисменти за момчето, което влезе на леда с протектори на остриетата!

Мисля, че там ще ни запомнят с начина ни на каране

За повече информация тук….

Една обща снимка

И една на мен и Енджи, че много ми харесва как съм се усмихнала
(това между другото ми е новата прическа, ама от нея нищо не се вижда, щото косата ми се е раздухала на всички страни, иначе имам много симпатичен бритон, да знаете!)

И естествено завършихме в О’Шипка, където ни облада черния демон на Великия мързел…

Снощи всички дружно бяхме поканени да си кажем довиждане с Петьо Блъсков. Честно казано съобщенията разлепени от редакцията оставяха впечатление, че е умрял едва ли не, толкова гробовно звучаха. Като отидох там си дадох сметка, че същност напускането му от прес - групата е едно ужасно нещо. Петьо Блъсков е човек за възхищение, от онези заслужават да им се кланяш до земята, че чак да си обършеш обувките с върха на носа. И от чисто егоистична гледна точка аз сдухах адски много, защото (поне за сега) няма да имам възможността да работя с този човек, който буди в мен такива възторжени чувства. Не мога да ви опиша колко дълбоко съм трогната и ииии… *тук поставете някоя подходяща дума*
Но макар и повода да не беше от най-приятните той беше в добро настроение. Както винаги разказваше много весели истории(а вие за поета ватман знаете ли?), държеше се адски непринудено и пълнеше чаша след чаша. Настроението му не падна до последно и ни придружи в масовото посещение на клуб Джим Бийм в студентски град.
След като приключих с гробовното встъпление да ви разкажа малко за купона, който прес групата на Монитор, Телеграф и Политика могат най-добре.
Ако изключим причината поради, която се бяхме събрали партито както винаги беше за чудо и приказ, алкохол се лее, танцува се туист (беше си направо опасно по едно време) и хората като цяло бяха в добро настроение. За мой най-голям кеф се започна с моята любима Силвия (с която праснахме много дълъг разговор на тема гланц за устни, Боже ако знаете само колко обичам да си кудкудякам за женски работи!, особено с хора, които разбират) и нейната така нашумяла приятелка Калина, която може да видите на корицата на новия Плейбой.

Снимка под мотото “две корици на плейбой и по средата една бъдеща” (едва ли, но все пак….)

После те си тръгнаха, но пък дойде Тодор

А аз между другото намерих онова момче, с което се запознах на една бензиностанция. Ахахахах това е много весела история. Трябва да се отърва от ужасния си навик да подслушвам околните. Та както и да е, пича имаше проблем с банкомата и говореше с девойката от банката и каза, че картата му е от вестник Телеграф и аз не можах да не се похваля, че скоро ще ставаме колеги Та така, намерихме се с въпросния пич, той се оказа комшия, все тая. Край на краткото лирическо отклонение, продължаваме напред.
Аз нали съм си нарцис и трябва да подчертая, че изглеждах много добре. Адски се харесвам с права коса.

Според Жоро приличам на елитна кавказка компаньонка, което в случай че не сте осъзнали е висша форма на ласкателство.
Също така тази вечер започна моята дългоочаквана кариера на модел. До колкото разбрах Въобще вечерта беше пълна с много непринудени комплименти.

А ето я и любимата ми снимка с Петьо. На фотоапарата на Жоро трябва да има още една, ама той не се е събудил още :)))))

Към 1:30 някъде решихме, че вече е дошло време да се местим и тъй като всички бяха в Джим Бийм и ние така, какво да го правиш…. До там се замъкнахме с един много симпатичен кайен, който май е на Блъсков, но при всички положения бях впечатлена. И умряхме от смях, както обикновено.

И както винаги около Жоро са най-хубавите жени.

Та така… пристигнахме в Джим Бийм, където отново се насладихме на прекрасната компания на Силвето и Кали

Дали не съм ги сънувала цяла нощ тея тричките, а?!

После раздавах танци…

…

И нататък историята мълчи….