Започвам с тази снимка за да ви даде някаква по-ясна представа какво аджеба представлява да организираш едно събитие. Изисква се, поне по моите наблюдения, доста голямо количество всякакъв алкохол: водка, ром, бира, ъъъъъм… всичкo смесено с кола и сок и всякакви комбинации между горе изброените, плюс нещо, което евентуално съм пропуснала през няколко часовия си престой в стаичката с голям, четлив, красив надпис “STAFF” на вратата, където на влизане се спъваш в изобразеното на снимката.
По някое време започват да ти се шматкат някакви странни типове из стаята, да ти се събличат и да дрънкат глупости докато не те заболи главата от смях.

Като казвам главоболие го имам предвид съвсем сериозно. Такава мигрена ме тресна, че по едно време имах чувството че дясното ми око ще хвръкне и ще се пльосне върху някой изскочил пирон от пода на сцената. Ноооо както и да е.
Ако изключим, че аз като пристигнах момчетата вече бяха тотално изпушили, изключили, изтрещели, из… нещо си беше веселба.
По едно време реших да се изявявам като фотограф, тъй като много ми хареса концепцията на една раница…

а тази е крайно натуралистична…

И Бубулинка, на която и личи че вече я е заболяло главата

Що се отнася до водката… Ами с нея имахме известни премеждия, тъй като категорично отказваше да се отвори…

Е, това честно казано не помогна особено много, но от някъде се пръкна едно джобно ножче, та проблема беше решен, а опита паметен

ДРАМАТА
(подяволите, започвам да си пиша блога в Монитор стайл)

Цялото събитие започна с може би малко повече от час и половина закъснение, заради гостуващия ъъъ рапър предполагам се казва (хич не ги чаткам тея неща ей…), който, тъпака, си изпуснал полета и кацна в София чак в 10 часа вечерта, като общо взето по план тогава трябваше да излезе да … ми пее да го наречем… В место това, той обявил, че иска да си забнесе огромния черен задник до хотела, където взел да мрънка колко е гаден (което си е факт, в смисъл.. хотел Хемус блях…) та чак звъннал на Методмен да го пита той в кой хотел е бил по време на престоя си тук. Както и да е де, довлече се черното копеле и почна да мрънка къде са му наркотиците и жените, ама айде тая част ще я пропусна. В крайна сметка Джа… рум… рул ъъъ какъв беше там.. Джеру бе… излезе да си … изпълнява там. Само дето това докато стане, хората от зала Унивесиада взеха да се ядосват и почнаха да си разглобяват сцената. За отрицателно време бекстейджа вече си беше част от гледката, ама то нямаше и какво да се гледа, тъй като ние всички се бяхме скрили в онази стаичка с надпис “STAFF” и се бяхме отдали кой на кръстословици, кой на дрямка, кой да изпълнява ролята на възглавница за тези които дремеха и така… Докато в един момент не стана подозрително тихо и се оказа, че на Джру са му дръпнали шалтера. Аз лично бях облекчена от този факт, макар да не беше много редно.
Тъпото беше, че го направиха преди черньото (моля, не приемайте тези неща за расистки изяви, просто тоя много ми лазеше по нервите през цялото време) да обяви победителите в състезанието. Адски тъпа работа.
Но имаме и

ДОБРА НОВИНА

На този брейкдаун беше честван 10тия рожден ден на Electric force, за което аз ги поздравявам най-чисто сърдечно и им пожелавам всичко най-хубаво. Те са си чиста истерия от както са се събрали. Между другото се представиха прекрасно както обикновено. Цъкни тук